Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Арестувайте този човек! — провикна се Глокта и посочи с бастуна си онемелия чиновник. Един от войниците го сграбчи в облечен в броня юмрук и го понесе навън. През разбитата врата нахлуха практиците, с тежки палки в ръце и свиреп поглед над черните маски.

— Арестувайте всички! — подвикна им през рамо Глокта и забърза по коридора, след масивния гръб на Фрост.

През една открехната врата Глокта видя търговец в ярка роба. Лицето му бе плувнало в пот, докато отчаяно хвърляше камари документи в пламъците на горяща камина.

— Дръжте го! — изкрещя Глокта. Двама практици влетяха в стаята и започнаха да налагат мъжа с палките си. Той изкрещя и падна на пода, като при това преобърна една маса и кракът му изрита висока купчина дебели счетоводни книги. Палките продължиха да се издигат и спускат и листове хартия и пепел от огнището полетяха из въздуха в стаята. Глокта продължи напред. Навсякъде около него се чуваха удари и крясъци. Въздухът в сградата се изпълни с миризмата на дим, пот и страх. Всички врати са завардени, но Колт сигурно има тайни изходи за бягство. Лукав човек е той. Да се надяваме, че не сме закъснели прекалено много. Проклет да е сакатият ми крак. Дано не е твърде късно…

Глокта продължи да накуцва, задъхан и примижал от болка, когато изведнъж нечия ръка се вкопчи в палтото му.

— Помогнете ми! — изпищя някакъв човек. — Невинен съм!

Окървавено, топчесто лице и пръсти, вкопчени в дрехите на Глокта, заплашващи да го повалят всеки момент на пода.

— Махнете го от мен! — кресна Глокта и започна да удря вяло мъжа с бастуна си, докато с другата си ръка отчаяно се опитваше да се задържи за стената. Един практик връхлетя и удари с палката си мъжа през гърба.

— Признавам всичко! — проплака мъжът, когато палката се издигна отново и се стовари върху главата му. После практикът хвана под мишниците отпуснатото тяло и го завлачи към изхода. Глокта забърза напред. Яленхорм вървеше до него със смаян поглед и широко отворени очи. Стигнаха до широко стълбище. Глокта с омраза огледа стъпалата. А, старите врагове винаги се изпречват на пътя ми. Махна с ръка на Фрост да мине напред и се заизкачва колкото можеше по-бързо. Покрай него един стъписан търговец биваше влачен надолу по стълбището. Той крещеше нещо за правата си, докато петите му се удряха във всяко стъпало.

Глокта се подхлъзна и насмалко не заби лице в стълбите, но нечия ръка го сграбчи за лакътя и го вдигна нагоре. Беше Яленхорм. Обърканото изражение все още стоеше на широкото му, честно лице. Здравеняците все пак имат своето приложение. Младият офицер му помогна да изкачи останалите стъпала. Глокта нямаше сили да откаже. А и защо да упорствам? Човек трябва да си знае мярката. Още повече, няма нищо благородно в това да си паднеш на лицето. От опит го знам.

От горната площадка на стълбището тръгваше просторно преддверие, богато украсено с дебел килим и с картини по стените. Пред голямата двойна врата, с извадени саби в ръка, стояха двама часови, облечени в униформени ливреи на Текстилната гилдия. Стиснал юмруци, Фрост беше застанал пред тях. Когато изкачи стълбището, Яленхорм извади сабята си, после пристъпи напред и застана до албиноса. Глокта не можа да сдържи усмивката си. Фъфлещ мъчител и цветът на рицарството. Какъв неочакван съюз.

— Нося заповед за Колт, подписана лично от краля. — Глокта протегна листа пред лицата на стражите. — С гилдията е свършено. Нищо не печелите, като заставате на пътя ни. Свалете оръжията и имате думата ми, че няма да пострадате!

Двамата мъже се спогледаха неуверено.

— Свалете оръжията! — викна Яленхорм и пристъпи напред.

— Добре. — Единият се наведе и плъзна по пода сабята си. Фрост я застъпи с крак.

— Ти също! — извика Глокта на втория. — Веднага!

Той се подчини и хвърли на пода сабята си, после вдигна ръце във въздуха. В следващата секунда юмрукът на Фрост го уцели в брадата и го запрати с трясък в стената.

— Ама — викна първият, но в този момент Фрост го хвана за дрехата и го засили надолу по стълбите. Човекът се запремята, удряше се силно в стъпалата, накрая се пльосна в подножието и остана да лежи неподвижен на пода. Знам какво е усещането.

Яленхорм остана на място като закован, с все още насочена напред сабя. Примигна от изненада.

— Мислех, че казахте…

— Няма значение какво съм казал. Фрост, огледай се за друга врата.

— Тф-ф. — Албиносът се отдалечи с тежка стъпка по коридора. Глокта изчака малко, после пристъпи към вратите. За негова най-голяма изненада, топката на бравата се завъртя свободно и вратата се отвори.