Джо Абъркромби - Гласът на острието

Архилектор Сълт смирено сведе глава. Не обърна никакво внимание на яростните протести от банките на лордовете, както и от обществената ложа.

— Инквизитор Глокта! — продължи Хоф. — Камарата на лордовете ви благодари за вашето старание и ви моли да изпълните още една задача. — Той му подаде малък лист хартия. — Това е заповед за задържането на магистър Колт, подписана лично от краля. Молим ви да я изпълните незабавно.

Глокта се поклони сковано и пое заповедта от протегнатата ръка на лорд-шамбелана.

— Ти. — Хоф обърна поглед към Яленхорм.

— Лейтенант Яленхорм, милорд! — извика едрият лейтенант и енергично пристъпи крачка напред.

— Все едно — прекъсна го нетърпеливо шамбеланът. — Вземи двайсет мъже от Кралската гвардия и ескортирайте инквизитор Глокта до седалището на гилдията. Погрижи се нищо и никой да не напусне сградата без изричната му заповед!

— Веднага, милорд! — Яленхорм прекоси пода и тичешком заизкачва стълбите на пътеката, стиснал в ръка дръжката на сабята си, за да не се запречи в краката му. Глокта закуца след него с почукващ по стъпалата бастун. Листът със заповедта за ареста на магистър Колт стърчеше от здраво стиснатия му юмрук. Междувременно, огромният албинос беше изправил затворниците на крака и ги поведе, дрънчащи и олюляващи се, към вратата, през която бяха влезли.

— Лорд-шамбелан! — извика в последен опит Брок.

Джизал се замисли колко ли пари беше направил с помощта на търговците от гилдията. А колко ли се бе надявал още да направи. По всичко личеше, страшно много.

— С това приключваме работа за днес, уважаеми лордове! — остана непреклонен Хоф. Маровия се изправи още преди шамбеланът да довърши изречението, явно гореше от нетърпение да напусне залата. Огромните книги на писарите бяха затворени с трясък. Съдбата на Гилдията на търговците на платове бе решена. Въздухът в залата отново се изпълни с развълнуваното мърморене на множество гласове, усили се и се смеси с шума от тракането и тропането на банките, когато лордове и представители станаха да си вървят. Архилектор Сълт остана в стола си. Наблюдаваше съкрушените си противници да напускат унило първия ред. Джизал улови за последно отчаяния поглед на Салем Рюз, миг по-късно практик Фрост рязко дръпна веригата и той изчезна в мрака зад вратата.

Отвън площадът бе по-претъпкан и отпреди. Вълнението на гъстата тълпа нарастваше с всяка секунда, с разпространението на новината за разформироването на Текстилната гилдия сред онези, които не са били в залата. Хора стояха като заковани, не можеха да повярват на случващото се, други се щураха трескаво напред-назад изплашени, изненадани, объркани. Джизал забеляза мъж, който го гледаше втренчено, после забеляза, че човекът явно така си гледа. Беше пребледнял и ръцете му трепереха. Вероятно търговец от Уестпорт или човек достатъчно близък до гилдията, че да потъне заедно с нея. Тепърва щеше да има все повече такива хора.

Джизал бе обхванат от внезапен пристъп на радостно вълнение. Малко по-нататък, небрежно облегната на една каменна стена, стоеше Арди Уест. Не се бяха виждали от пиянския й изблик насам и Джизал се изненада колко много се зарадва, като я видя. Каза си, че достатъчно дълго я е държал настрани за наказание. Всеки заслужава възможност да се извини. Усмихна се широко и забърза към нея. Тогава забеляза с кого е тя в момента.

— Това жалко нищожество! — промърмори под носа си той.

Облечен в евтината си униформа, лейтенант Бринт си бъбреше непринудено с Арди, накланяше се към нея повече от допустимото, според Джизал, и украсяваше отегчителните си реплики с помпозни ръкомахания. Тя кимаше, усмихваше се, после главата й се килна назад и тя силно се разсмя, потупа кокетно лейтенанта по гърдите. Бринт, това дребно лайно, също се засмя. Двамата се смееха заедно. По неизвестна причина гневът на Джизал бе съпроводен от болезнен спазъм.

— Джизал, как си! — викна Бринт и продължи да се хили.

— За теб съм капитан Лутар! — сряза го Джизал. — А това как съм, не е твоя работа! Нямаш ли нещо друго за вършене?

За момент Бринт остана с широко отворена уста, после направи кисела физиономия.

— Да, господине — промърмори той, обърна се и се отдалечи с бърза стъпка. Джизал го изгледа как си тръгва с още повече презрение от обикновеното.

— Ау, това беше направо страхотно — изкоментира Арди. — Така ли се държиш обикновено пред дами?

— Не бих казал. Защо? Да виждаш някоя наоколо?