Джо Абъркромби - Гласът на острието

Главата на затворника подскочи и очите му се втренчиха в изкривеното лице на инквизитора.

— Гофред Хорнлак! — отвърна незабавно той с писклив глас.

— И сте старши член на Гилдията на търговците на платове?

— Да! — изстреля отговора си затворникът, примигвайки като луд.

— Всъщност един от заместниците на магистър Колт!

— Да!

— Заговорничил ли сте с други търговци срещу Негово величество? Наехте ли убиец, който да премахне десет от поданиците на Негово величество? Това наредено ли ви бе от магистъра на гилдията, Костър дан Колт?

— Да! Да!

— Защо?

— Страхувахме се да не проговорят за онова, което знаят… да не проговорят… да не кажат. — Празните очи на Хорнлак се втренчиха в един от стъклописите на високите прозорци. Устата му бавно замря.

— Да не проговорят за онова, което знаят? — подсети го Глокта.

— За измяната на гилдията! — избърбори търговецът. — За нашето предателство! За дейностите в гилдията… изменнически… дейности.

— Сам ли действахте? — рязко го прекъсна Глокта.

— Не! Не!

Глокта стовари бастуна си на пода пред него.

— Кой издаваше заповедите? — изсъска му той.

— Магистър Колт! — викна незабавно Хорнлак. — Магистър Колт издаваше заповедите. — Залата ахна. Самодоволната усмивка на Сълт се разтегли още повече. — Магистърът беше! — Перата на писарите безмилостно драскаха по хартията. — Колт! Той даваше заповедите! Всички заповеди! Магистър Колт!

— Благодаря ви, господин Хорнлак.

— Магистър Колт! Той даваше заповедите! Магистър Колт! Колт! Колт!

— Достатъчно — озъби му се Глокта. Затворникът млъкна. Залата притихна.

Архилектор Сълт посочи тримата затворници.

— Ето го и вашето доказателство, уважаеми лордове!

— Това е измама! — викна лорд Брок и скочи на крака. — Това е обида!

Едва неколцина надигнаха глас в негова подкрепа, но те не прозвучаха така ентусиазирано както преди. Мълчанието на лорд Хюгън не остана незабелязано. Той седеше и старателно изучаваше фината кожа на обувките си. Берзин бе потънал в седалката си и изглеждаше наполовина така внушителен, както допреди малко. Лорд Ишър зяпаше в стената с отегчен вид и въртеше из пръстите тежката си златна огърлица. Имаше вид на човек, за когото съдбата на Текстилната гилдия повече не е от значение.

Брок се обърна към върховния правозащитник Маровия, който седеше неподвижно във високия си стол на подиума.

— Лорд Маровия, умолявам ви! Вие сте благоразумен и умерен човек! Нима ще позволите този… фарс?

Залата притихна в очакване на отговора на възрастния мъж. Той сключи вежди и поглади дългата си брада. Погледна през масата към усмихнатия Сълт и се покашля.

— Разбирам мъката ви, лорд Брок, наистина, но по всичко личи, че сега не е моментът да се вслушваме в умерени мнения. Висшият съвет разгледа случая и го намери за основателен. Ръцете ми са вързани.

Устата на Брок започна да се отваря и затваря беззвучно. Предвкусваше поражението.

— Това не е никакво правосъдие! — извика той и се обърна към останалите по банките. — За всички е видно, че тези мъже са били изтезавани!

Устните на архилектора се извиха в презрителна усмивка.

— А как бихте предпочели да процедираме с предателите и престъпниците? — извика пронизително той. — Нима сте готов да издигнете щит, зад който да се скрият изменниците? — Сълт удари с юмрук по масата, сякаш и тя беше виновна в държавна измяна. — Аз, от своя страна, няма да предам този велик народ в ръцете на враговете му! Било то вътрешни или външни врагове!

— Долу търговците от Уестпорт! — долетя вик от обществената ложа на балкона.

— Никаква милост за предателите!

— Искаме кралско правосъдие! — извика дебел мъж от задните редове. Залата поде гнева му и закрещя одобрително. Понесоха се викове за по-сурови мерки и строги наказания.

Брок огледа първия ред за съюзници, но не откри такива. Стисна юмруци.

— Това не е правосъдие! — изкрещя той и посочи тримата затворници. — Това не е доказателство!

— Негово величество е на друго мнение! — извика Хоф. — И не се нуждае от одобрението ви! — Той вдигна един документ. — С настоящото Гилдията на търговците на платове се разформирова! Лицензът им се отменя с кралски декрет! През следващите месеци Комисията по търговия на Негово величество ще разглежда кандидатури за изключителни търговски права в свободния град Уестпорт. До намирането на подходящи кандидати, маршрутите се дават в способни и лоялни ръце. Тези на Инквизицията на Негово величество.