Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Какво става?

— Не знаеш ли? — прошепна развълнувано Яленхорм. — Хоф обяви, че днес ще се обсъжда въпрос от огромна важност.

— Какво точно? Англанд? Северняците?

Едрият лейтенант поклати глава.

— Не знам, но скоро ще разберем.

Джизал се намръщи.

— Не обичам изненадите — каза той. Погледът му спря на мистериозната пейка. — А това за какво е?

В този момент големите врати се отвориха и голяма група от хора се изсипа по пътеката надолу. Обичайната смесица, предположи Джизал, може би малко по-ентусиазирани днес. Втори и трети синове, платени представители… дъхът му спря. Отпред вървеше висок мъж с величествени, дори и за тази представителна прослойка, одежди. На раменете му имаше тежка златна огърлица, а на лицето му — също така тежка, сериозна физиономия.

— Самият лорд Брок — прошепна Джизал.

— А ето го и лорд Ишър. — Яленхорм кимна към възрастен мъж с невъзмутимо изражение до Брок. — И Хюгън, и Берзин. Явно ще става нещо голямо.

Джизал пое дълбоко въздух, докато четиримата от най-влиятелните благородници на Съюза заемаха местата си на първия ред. За пръв път виждаше залата толкова пълна. В сектора за лордовете почти нямаше свободна банка, а високо над главите им обществената ложа представляваше плътен кръг от тревожни лица.

В този момент Хоф нахлу през вратите и тръгна по пътеката. Не беше сам. Отдясно на него, с плавна походка се носеше висок, слаб мъж. Имаше гордо изражение на лицето и гъста бяла коса. Носеше дълго, снежнобяло палто. Архилектор Сълт. Отляво на дворцовия шамбелан, превит над бастуна си, вървеше възрастен мъж с дълга сива брада и облечен в черно-златна мантия. Върховният правозащитник Маровия. Джизал не можа да повярва на очите си. Трима от членовете на Висшия съвет бяха тук. Яленхорм побърза да заеме мястото си, докато писарите стоварваха тежките си книги и свитъци на полирания плот на масата. Лорд-шамбеланът се тръшна на стола си и моментално поръча да му сипят вино. Главата на Инквизицията на Негово величество се плъзна елегантно във високия стол от едната му страна. На лицето му имаше тънка, сдържана усмивка. Намръщен, Маровия се отпусна внимателно на стола от другата страна на Хоф. Тревожният шепот в залата се усили. Лицата на големците от първия ред бяха мрачни и изпълнени с подозрение.

Говорителят на Камарата зае мястото си пред масата. Не беше обичайният нагизден с шарени дрехи идиот, а тъмен мъж с брада и огромен като варел гръден кош. Той вдигна високо жезъла си и го стовари с оглушителен тътен върху плочите на пода.

— Обявявам съвещанието на Камарата на лордовете на Съюза за открито! — извика той. Шумът в залата постепенно заглъхна.

— Тази сутрин имаме само един въпрос за разглеждане — каза Хоф и обходи залата със суров поглед изпод гъстите си вежди, — въпрос, изискващ кралско правосъдие.

Тук-там из залата се понесе мърморене.

— Става дума за кралския лиценз за търговия в свободния град Уестпорт. — Шумът се усили: ядосан шепот, наместване на благородническите задни части по пейките, познатото скърцане на перата по огромните книги. Джизал забеляза веждите на лорд Брок да се сключват, а ъгълчетата на устата на лорд Хюгън да провисват. Новината за предстоящото не им допадна. Лорд-шамбеланът подсмръкна, отпи от виното си и зачака шумът да стихне. — Този въпрос не е от моята компетенция, но…

— Абсолютно вярно! — подвикна навъсеният лорд Ишър от първия ред и се намести на пейката.

Хоф изгледа възрастния благородник право в очите.

— И поради това ще дам думата на човек, от чиято компетенция е! Моят колега от Висшия съвет, архилектор Сълт.

— Камарата на лордовете изслушва архилектор Сълт! — прогърмя гласът на говорителя, докато главата на Инквизицията слизаше с грациозна походка от подиума и застана в центъра на кръглия под. Той се усмихна благо на навъсените лица срещу себе си.

— Уважаеми лордове — бавно започна Сълт с напевен глас, като подчертаваше всяка своя дума с грациозен жест, — през последните седем години, след славната ни победа над Гуркул, кралският лиценз за изключителни права над търговията в Уестпорт бе в ръцете на почетната Гилдия на търговците на платове.

— И те сътвориха чудеса с него! — извика лорд Хюгън.

— Спечелиха ни войната! — изръмжа лорд Берзин и удари с месестия си юмрук по пейката до себе си.

— Свършиха прекрасна работа!

— Чудесна работа! — подеха и други.

Архилектор Сълт започна да кима с глава, докато чакаше шумът да стихне.