Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Наистина, така е — каза той и започна да крачи с походката на танцьор. Всяка негова дума се запечатваше със скърцане на перата в дебелите книги. — Аз ще съм последният, който ще го отрече. Чудесна работа свършиха. — Той рязко се извъртя и полите на палтото му изплющяха във въздуха. Сега лицето му бе изкривено в брутална физиономия и зловеща усмивка, разкриваща всичките му зъби. — Чудесна работа в укриването на данъци! — изкрещя той.

Множеството в залата ахна.

— Чудесна работа в потъпкването на кралските закони!

Учудените възклицания прозвучаха още по-силно.

— Чудесна работа в измяна срещу короната!

Надигна се буря от протести, размахаха се юмруци и към пода полетяха листове хартия. Посинели от ярост лица се втренчиха от обществената ложа, други, откъм банките, се зачервиха от крещене. Джизал се огледа, като не вярваше на ушите си.

— Как смеете, Сълт! — изрева лорд Брок, докато архилекторът рязко се извърна и тръгна обратно към подиума. Тънката усмивка отново бе на устните на Сълт.

— Настояваме за доказателства! — извика лорд Хюгън. — Искаме правосъдие!

— Кралско правосъдие! — извика някой от задните редове.

— Трябва да ни дадете доказателства! — извика лорд Ишър, когато шумът в залата вече бе намалял достатъчно.

Сълт отметна назад полите на палтото си и фината материя описа вълна във въздуха, докато той сядаше плавно в стола си.

— О, именно това смятам да направя, лорд Ишър!

Тежкото резе на една от страничните врати беше издърпано и силното изщракване полетя като ехо. В залата се понесе шумоленето на множеството тела на лордове и представители, които едновременно се извърнаха, изправиха или наведоха напред, за да видят какво ставаше. Хората от обществената ложа занадничаха нетърпеливо и опасно ниско наведени през парапета. Залата притихна. Джизал преглътна. Зад страничната врата се чу поредица от почукване, потропване и провлачване по пода, после от мрака изникна странна и зловеща процесия.

Пръв влезе Санд дан Глокта. Както обикновено, куцаше, силно облегнат на бастуна си, но главата му бе гордо вдигната и беззъбата усмивка грееше на хлътналото му лице. След него влязоха трима мъже с оковани китки и глезени, навързани един за друг с вериги. Влачеха босите си крака по пода и с дрънчене на окови и вериги се отправяха към централния подиум. Бяха облечени в дрехи от кафяво зебло, символ на покаяние, а главите им бяха обръснати до кожа. Изобличени предатели.

Първият затворник не спираше да облизва устни и погледът му се стрелкаше наоколо. Беше пребледнял като платно. Вторият беше по-набит и завличаше леко левия си крак. Вървеше прегърбен, с несигурна походка и устата му висеше отворена. Джизал забеляза тънка струйка лиги, които провиснаха от долната му устна и покапаха по плочите на пода. Третият, болезнено слаб и изпит, имаше огромни черни кръгове под очите. Той започна бавно да се оглежда и да мига с широко отворени очи, но очевидно не разбираше какво точно става. Джизал моментално разпозна мъжа, който влезе след затворниците: огромният албинос от тъмната уличка. Внезапно почувства хлад и неудобство и неспокойно се размърда на мястото си.

Сега предназначението на пейката стана ясно. Тримата затворници се свлякоха на нея, а албиносът коленичи и закопча оковите им за тръбата в основата й. Залата бе напълно притихнала. Всички очи бяха вперени в сакатия инквизитор и тримата му затворници.

— Започнахме нашето разследваме преди няколко месеца — каза Сълт, с огромното самодоволство от факта, че цялото внимание бе насочено към него. — Най-обикновен случай на нередности по счетоводните книжа, няма да ви занимавам с подробности. — Той се усмихна на Брок, Ишър и Берзин. — Наясно съм, че сте заети хора. Кой би си помислил тогава, че един такъв дребен случай ще стигне дотук? Кой би си помислил, че измяната е пуснала корените са така дълбоко?

— Ясно — каза нетърпеливо лорд-шамбеланът иззад бокала си с вино. — Инквизитор Глокта, имате думата.

Говорителят на Камарата удари с жезъла си по пода.

— Камарата на лордовете на Съюза изслушва Санд дан Глокта, независим инквизитор!

Облегнат на бастуна си, в средата на кръглия под на залата, Глокта изглеждаше напълно равнодушен, предвид важността на обстановката. Учтиво изчака перата на писарите да довършат скърцането си, преди да заговори.

— Станете и застанете пред Камарата на лордовете — обърна се той към първия затворник.