Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Какво се прави по въпроса?

— Почти нищо! Англанд, естествено, се вдига. Лорд-губернатор Мид събира всички мъже. Глупакът си е наумил сам да посрещне и победи Бетод. Според различни сведения северняците са навсякъде и никъде конкретно, между хиляда и сто хиляди. Пристанищата са задръстени от хора, които отчаяно се опитват да се спасят. Носят се слухове, че шпиони и мародери вилнеят из цялата провинция. Разярени тълпи преследват хора със северняшка кръв и ги пребиват, ограбват или по-лошо. С две думи, цари хаос. А междувременно, ние си седим на дебелите задници и чакаме.

— Но… нали бяхме предупредени? Нали знаехме какво предстои?

— Естествено! — Бър вдигна възмутен едрата си ръка. — Но, да не повярваш, никой не го прие насериозно! Някакъв проклет изрисуван дивак се пронизва с нож пред очите на цялата Камара на лордовете, предизвиква ни открито пред краля и никой не прави нищо! Управление от Съвета на лордовете! Всеки дърпа към себе си! Трябва да се действа незабавно, стига умуване! — Маршалът се закашля, после се оригна и се изплю на пода. — А! Проклятие! Проклет стомах! — Облегна се в стола си и затърка корема си с недоволна физиономия.

Уест не знаеше какво да каже.

— Как ще процедираме? — промърмори той.

— Заповедта ми е да тръгна незабавно на север, разбирай, когато някой благоволи да ми осигури въоръжение и хора. Кралят, разбирай онова пиянде Хоф, ми заповяда да озаптя северняците. Дванайсет полка на Кралската гвардия — седем пехотни и пет кавалерийски, трябва да се попълнят с набрани от местната аристокрация офицери и каквото успея да мобилизирам в Англанд, което да не е погубено с лека ръка, преди да съм стигнал там.

Уест се размърда от неудобство в стола.

— Изглежда като значителна сила.

— Ха — изсумтя Бър, — и по-добре да е, защото, много или малко, това е всичко, с което разполагаме. Именно това ме притеснява. Дагоска, майоре. Не можем да се бием с гуркулите и северняците едновременно.

— Но гуркулите не биха рискували нова война, не и толкова скоро, нали? Мислех, че са само приказки.

— Надявам се, надявам се. — Бър разсеяно взе да мести някакви документи по бюрото си. — Но този нов император, Утман, съвсем не е каквото очаквахме. Той е най-малкият син на стария император, но когато научил за смъртта на баща си… наредил екзекуцията на всичките си братя. Според някои, удушил ги със собствените си ръце. Наричат го Утман-ул-Дощ. Утман Безпощадния. — Бър стисна устни. — Казват, че имал шпиони навсякъде. Може би в същия този момент му съобщават за неприятностите ни със северняците, може би дори вече се готви да се възползва от слабостта ни. Трябва да приключим бързо със северняците. Много бързо. Дванайсет полка от Кралската гвардия и доброволно набрани офицери от аристокрацията. А от тази гледна точка, сега със сигурност не е най-неподходящият момент за това.

— Не разбирам?

— Тази работа с Текстилната гилдия. Лоша работа. Важни хора бяха сериозно ощипани. Брок, Ишър, Берзин и други също. Сега се ослушват с набирането на доброволци. Кой знае какво, а и кога, ще изпратят. Тълпа изгладнели просяци, най-вероятно, добра възможност да се отърват от боклука в земите си. Просто безполезна тълпа от гърла за изхранване и тела за обличане и въоръжаване, а и изпитваме остра нужда от кадърни офицери.

— В моя батальон имам някои свестни момчета.

— Свестни момчета, да! Честни, надъхани, но без никакъв опит! Повечето от онези, които се биха на юг, останаха разочаровани. Напуснаха армията и не смятат да се връщат. Забелязал ли си възрастта на офицерите в последно време? Заприличали сме на училище! И като капак на всичко Негово височество принцът проявява интереси в командването на военна част. Не знае от коя страна се държи мечът, но се е наточил за слава и аз не мога да му откажа!

— Принц Рейнолт?

— Де тоз късмет! — извика Бър. — Рейнолт всъщност може да свърши някаква работа! За Ладисла говоря! Ще командва дивизия! Човек, който харчи хиляда марки месечно за дрехи! Липсата му на дисциплина е печално известна! Говори се, че насилил не една от прислужничките в двореца, но архилектор Сълт запушил устите на момичетата.

— Не може да бъде — каза Уест, въпреки че и той бе чувал подобни слухове.

— Наследникът на трона в центъра на опасността, при това, когато кралят е с влошено здраве? Шантава идея! — Бър стана, пак се оригна и лицето му се изкриви в гримаса. — Проклет стомах! — Отиде до прозореца и се загледа в Агрионт.