Джонатан Мабъри - Човекът вълк

Абърлайн докосна периферията на опръсканото си от дъжда бомбе.

— Мис Конлиф, добро утро.

— Инспекторе — отвърна Гуен с насилена учтивост.

Погледът му обходи коридора, осветен с един-единствен стенен свещник.

— Може ли да ви попитам дали сте сама?

— Да. Баща ми замина.

— Ще позволите ли да ви се натрапя?

Гуен се поколеба, но Абърлайн погледна през рамо към дъжда. Тя се почувства притисната от случая и условностите на благоприличието. Ако откажеше да го пусне при тези обстоятелства, щеше да събуди у него подозрения, затова кимна, отстъпи назад и отвори вратата.

— Разбира се, инспекторе. Моля, заповядайте.

Абърлайн кимна признателно и щом влезе, свали шапката си и очите му настойчиво огледаха тъмната аптека. Но Гуен не се отмести, ограничавайки достъпа му само до преддверието. Инспекторът леко се усмихна.

— Мадам, трябва да ви попитам без заобикалки: виждали ли сте Лорънс Толбът? Сигурен съм, че сте чули за бягството му.

— Да, чух новината — отвърна тя безучастно. — Но не, не съм го виждала.

Още докато изричаше тези думи, Гуен усети, че е избрала неподходяща интонация. Отрицанието й прозвуча безизразно и точно толкова фалшиво, колкото беше в действителност. Тя забеляза как умореният поглед на Абърлайн мигновено се изостри и бързо се насочи към вътрешността на магазина.

— Разтревожен съм, че вашият баща ви е позволил да останете тук съвсем сама при положение, че един убиец се разхожда на свобода. Бих искал да дойдете с мен.

— Това е съвършено ненужно, инспекторе. Недоумявам защо смятате, че съм в опасност. Лорънс никога не би ме наранил.

— Мис — възрази твърдо Абърлайн. — Не мога да ви опиша в каква смъртна опасност се намирате.

При тези думи той извади един вестник от големия си джоб и го хвърли върху тезгяха. Беше същият брой, който тя бе донесла на Лорънс, със същите набиващи се на очи заглавия и снимка, на която изглеждаше като безумец, придружена от надпис: „Вие сте в опасност, ако се озовете близо до него.“

Абърлайн постави ръка на рамото й и леко я отмести настрани. Тя знаеше, че ако се беше представила като по-добра лъжкиня, той нямаше да си позволи подобна волност. Инспекторът влезе в магазина и започна да отваря вратите на всеки долап и шкаф, който бе достатъчно голям, че да побере човек. След като не откри нищо, той разтвори завесите в дъното на магазина и видя стълбището, водещо към жилището на горния етаж.

Гуен се опита да се промъкне тихомълком между инспектора и стълбището.

— Може би не познавате този човек така добре като мен.

— Може би, но видях чудовището със собствените си очи. — Той се взря изпитателно в лицето й, за да види как ще й подействат думите му, но Гуен си наложи да изглежда спокойна. И мога да ви кажа, мис Конлиф, че е по-ужасяващо от всичко… от всичко, което бихте могли да си представите.

Вместо да всеят у нея страх, думите на Абърлайн я разгневиха и решимостта й стана непоколебима.

— Благодаря ви, инспекторе, ще внимавам, ако ми се случи да го видя.

Абърлайн въздъхна и обърна гръб на стълбището. И тогава погледът му улови нещо, което го накара да замръзне на място. Малък шкаф на близката стена, чиято вратичка зееше отворена. В края на тезгяха до него имаше отворена кутия с бинтове и шишенце антисептик без капачка.

На устните на Абърлайн се появи тънка усмивка.

— Мис Конлиф, наистина се възхищавам на благородните ви намерения. Но трябва да ме послушате. Той се доближи до нея. — Мислите си, че можете да го спасите… Но не можете.

— Не зная за какво…

Ръката на Абърлайн рязко я сграбчи за китката, подобно на змия, захапала жертвата си.

— Моля ви! — призова я той. Настоявам да дойдете с мен.

— Настоявате? — отвърна тя рязко с надеждата, че възмущението й ще окаже необходимото въздействие там, където явната лъжа не бе успяла. — За кого се мислите? За каква ме вземате? За вещ?

Гуен се съпротивляваше, но хватката на Абърлайн беше желязна.

— Пуснете ме!

Инспекторът извика през рамо:

— Томпсън!

В помещението мигновено нахълта едър мъж с бичи рамене.

Гуен понечи да се развика:

— Пуснете…

Но Томпсън притисна устата й с огромната си длан. Тя се опита да го ухапе, но детективът бързо схвана намерението й и я приклещи откъм гърба с тялото си, впивайки болезнено пръсти в челюстта й. През това време другата му масивна ръка обгърна здраво талията й. Тя бе безпомощна в хватката му, макар че не престана да рита и да се съпротивлява, докато той я изкарваше навън през коридора.