Джонатан Мабъри - Човекът вълк

Мъжът от Блекмор извика на Лорънс:

— Къде, по дяволите, е проклетото…

Чудовището изскочи от сенките отляво. Движейки се с нечовешка скорост, то ги беше заобиколило и сега се стрелна в празното пространство между Лорънс и мъжа от Блекмор. Едно могъщо рамо докосна Лорънс едва-едва и го запрати, въртейки се, към храсталаците от прещип. Лорънс се приземи по гръб и докато се опитваше да стане, видя върколака да изтръгва с едната си лапа пушката от ръцете на мъжа и да я захвърля на стотина крачки в мрака. С другата му нанесе два бързи последователни удара, разсичайки нещастника от Блекмор като парцалена кукла.

След това захвърли тялото му към Лорънс и изчезна зад редицата от каруци. Най стоеше недалече от лагерния огън, пребледнял от ужас и опръскан с капки кръв. Лорънс го удари по рамото му, за да го извади от вцепенението.

— Скри се някъде отзад — рече той. — Ти заобиколи отдясно, а аз ще мина отляво. Можем да го хванем в кръстосан огън.

Полицаят близна устните си и едва се пребори с пристъпа на гадене, когато усети вкуса на кръв. Но после лицето му доби студен израз, той кимна и тръгна в указаната посока с пистолет в ръката. Лорънс го изгуби от поглед почти веднага.

Най се прокрадна дебнешком покрай редица от товарни каруци и погледът му беше привлечен от най-последната. Тя цялата се тресеше и люлееше настрани, заставайки за момент ту на десните си, ту на левите си колелета.

— Пипнах те, негоднико! — изръмжа Най и се завтече натам. Когато до каруцата оставаха десетина крачки, той видя фигура, която се беше свлякла в сенките. Мъж. Той нямаше гърло и главата се държеше гротескно за тялото от едно полуразкъсано сухожилие. Каруцата вече не се тресеше. Чудовището може би беше свършило кървавото си дело и беше избягало? Най прескочи трупа и дръпна завеската на вратата с дулото на пистолета си. Вътре в каруцата беше тъмно като в гроб и не се чуваше никакъв звук. Нещо се удари в ръката му и той го отблъсна.

Погледна надолу, без да разбира онова, което вижда. Ръкава на връхната му дреха беше там, както и маншета на ризата му — но ръката, която държеше пистолета, беше… изчезнала. Червена струя бликна от назъбеното му чу канче. Болката, обаче, не дойде преди да измине една пълна секунда. Но преди това една огромна рунтава ръка се протегна от сенките и сграбчи увисналата му долна челюст. Най бе вдигнат рязко във въздуха и дръпнат във вътрешността на каруцата. Той полетя напред по очи и след това дълго пада в мрака.

Лорънс не чу приглушения писък на Най. Вместо това вниманието му беше привлечено от виковете на едно малко момиче, което обикаляше сред касапницата, зовейки майка си на родния си език. Сетне отляво той чу — или се надяваше, че е чул — глас на жена, която викаше детето си. Обърна се и я видя в момента, в който тя зърна детето си и се затича към него.

После Лорънс забеляза последната каруца от редицата да се тресе силно, след което изведнъж спря. Миг по-късно главата на върколака надникна от нея, наблюдавайки бягащата жена. Подчинявайки се на дълбоко вкоренените си хищнически инстинкти, създанието изскочи от каруцата и я подгони.

Лорънс беше от другата страна на редицата от каруци и зърваше върколака за кратко в пролуките между тях. Проследявайки посоката му, скоро Лорънс разбра, че целта на чудовището не беше жената… а момичето.

Той пристъпи към действие, още преди да разбере това, тичайки с всичка сила покрай кръвта и огньовете към малкото дете. Майката извика, създанието го забеляза и изрева със свирепа омраза. То се хвърли напред, Лорънс напрегна сетните сили в мускулите си, протягайки ръка към момичето, и когато падна с нея на земята, почувства топлината и масата на върколака да прелита точно над него.

Майката изкрещя, малкото момиче изкрещя и същото направи и Лорънс. Но ревът на върколака беше много по-силен, вой на неудовлетворение и ярост, при който дузина шишарки паднаха от дърветата и не един червей беше смазан под въоръжените му с остри нокти крака.

Лорънс се претърколи с момичето, което беше замаяно, но невредимо, и когато майката дотича при тях, той тикна детето в отчаяните й ръце.

— Бягай! — извика й той, а циганката грабна детето си и се подчини.

Лорънс се наведе и взе нечий изгубен пистолет. Беше паднал лошо и болката бягаше по ставите му, но той я преглътна и я използва да подхрани собствената си омраза. Отправи изстрел, след това още един, който със сигурност попадна в целта, но създанието продължи да се движи. Не към него, а през лагера. Дръпна отново спусъка, но ударникът изщрака в празния патронник.