Джонатан Мабъри - Човекът вълк

— Махнете се от пътя ми! Махнете се от пътя ми! — викаше Най, докато най-накрая спря и слезе от колелото си. След това огледа обстановката, изду бузи като риба на сухо и се обърна към Кърк:

— Томас… какво, по дяволите, става тук?

Въоръжените мъже свалиха пушките си с изключение на Кърк, който очевидно не желаеше да отстъпи.

— Томас повтори Най, — какви, по дяволите, ги вършиш?

— Дойдохме заради мечката, Най — рече Кърк. — Тя е извършила всички тези убийства!

Полицаят Най погледна клетото животно, което се беше свило на кълбо под светлината на огъня. Козината на мечката бе опадала на места и муцуната й беше бяла като сняг.

— За бога, Томас — извика Най, вбесен, — не говори врели-некипели! Тези бедни хора си изкарват прехраната с това окаяно създание. То не би могло да убие и муха.

Мечкарят кимна натъртено и протегна ръка да погали рунтавата глава на мечката.

— Ето, видя ли? — рече Най. — Напълно безобидна е. Тя не е…

Но в този момент думите му бяха прекъснати, когато старата мечка нададе ужасяващ рев и се изправи на задните си крака в цял ръст пред уплашената тълпа. Чуха се викове и писъци и всички отстъпиха назад. Въоръжените мъже от Блекмор вдигнаха пушките си, а циганите следяха с потрес внезапния пристъп на свирепост от страна на стария си питомец. Мечката беше показала късите си нокти и размаха лапи във въздуха, но не нападна никого. Вместо това нададе вой, който прозвуча почти като човешки — висок, пронизителен и зареден с неподправен ужас.

— О, боже мой! — извика някой от дъното на тълпата и Лорънс, заедно с всички останали, завъртя глава, за да види какво беше уплашило животното. В сенките се мярна мълниеносно движение и след това всички бяха опръскани от нещо червено. Мъжът от Блекмор, който стоеше най-отзад и малко по-рано беше блъснал един циганин към Лорънс, залитна напред, падна на колене и между раменете му шурна гейзер от гореща кръв. Главата му полетя, въртейки се около оста си, удари се в гърдите на мечката и моментът замръзна в цялата си невъзможност и безумие.

Сетне в дъното на циганския стан нещо огромно се надигна от мрака. Не толкова грамадно колкото мечката, но по-високо и много, много по-ужасяващо. Лорънс стоеше онемял и вцепенен, полагайки отчаяни усилия да проумее онова, което вижда. Създанието беше облечено като мъж, но ризата, жилетката и панталоните му бяха разцепени по шевовете и висяха на парцали. То беше покрито с кафява козина, сребриста по края, и докато се изправяше, мускулите му играеха и се свиваха под кожата му. Стоеше на два крака, но краката му бяха безформени и разкривени — отчасти животински, отчасти човешки, с нокти, които оставяха грапави следи в коравата земя. Имаше широки гърди и рамене, които се издигаха нагоре към бичия му врат. Беше разперило огромните си мускулести ръце, сякаш с намерението да обгърне и да смачка цялата тълпа. Пръстите му завършваха с ужасяващи дълги нокти, страховито извити в самия им край и покрити с прясната кръв на жертвата, от която все още се издигаше пара.

Но най-страшна от всичко беше главата му, неговото лице. Безформени уши се издигаха над чворесто чело, под което гледаха жълти очи с кървясали кръгове около тях. Имаше къса муцуна, която ставаше цялата на бръчки, когато отвореше грозната си паст, за да изръмжи в пристъп на първична животинска омраза. Зъби като кинжали, от които капеше гореща слюнка.

Лорънс не можеше да помръдне, не можеше да мисли. Сърцето му се блъскаше силно в гърдите му. Не можеше да премигне, да преглътне или да изкрещи. Можеше единствено да стои там и да се взира в това нещо . Тази чудовищна невъзможност. Това изопачаване на нормалността.

Този… върколак .

Създанието отметна глава назад и масивните мускули на гърдите му изпъкнаха, когато нададе рев, който беше толкова гръмък, че застрашаваше да разруши самите устои на здравия разум на Лорънс. Звукът беше твърде оглушителен. Той експлодира в главата му и макар да долавяше писъците на хората около него, воят на върколака ги заглуши почти напълно, свеждайки ги до безсмислен шум. Сетне настъпи всеобщ хаос и паника. Цигани и жители на Блекмор, мъже и жени, се разпиляха във всички посоки като листа по време на буря.

Змиеукротителят блъсна Лорънс настрани и се втурна да прибере две малки деца. Жени пищяха и тичаха, бебета плачеха в непонятен ужас. Коне се изправяха на задните си крака и ритаха с предните във въздуха.