Джонатан Мабъри - Човекът вълк

Здесь есть возможность читать онлайн «Джонатан Мабъри - Човекът вълк» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Човекът вълк: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Човекът вълк»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Детството на Лорънс Толбът свършва в нощта, когато майка му умира трагично. Той напуска затънтеното викторианско градче Блекмор и прекарва повече от двайсет години в странство, преследван от тъмните сенки на миналото. Но внезапно брат му изчезва и отчаяният призив за помощ на неговата годеница Гуен го принуждава да прекъсне бляскавата си актьорска кариера.
Когато се завръща в дома на баща си, Лорънс разбира, че нещо злокобно броди и убива из областта, а в кръчмата на Блекмор се разказват мрачни слухове за древно проклятие, което тегне над рода му. В града пристига един от най-талантливите детективи на Скотланд Ярд, който трябва да разследва многобройните необясними убийства.
За да спре кръвопролитията и да изпълни обещанието си към Гуен, в която се влюбва, Лорънс решава да открие тайнственото чудовище. В нощта на пълнолунието той се впуска в преследване, което завинаги ще промени съдбата му.
Джонатан Мабъри е автор на трилъри, майстор на съспенса и многократен носител на наградата „Брам Стокър“, както за изключителен принос в областта на хоръра и черното фентъзи, така и за документалните си изследвания на свръхестествените явления.

Човекът вълк — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Човекът вълк», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Девета глава

Лошото настроение на Лорънс го следваше през целия му път към дома. Леко се разведри, когато Сингх му съобщи, че сър Джон го очаква на масата с Гуен Конлиф, Образът на младата жена беше запечатан в паметта му, сякаш фотографията беше проникнала под плътта му, и докато се къпеше и обличаше, Лорънс почувства в него да се води някаква вътрешна борба. Гуен беше бившата годеница на Бен. Той изобщо не я познаваше. И въпреки това низките му страсти бяха силно и необяснимо привлечени от нея.

Похотта, чувството за вина и гнева към жителите на Блекмор бяха само неща, които трябваше да скрият истинската му рана — мъката по Бен. Лорънс го знаеше и това увеличаваше още повече горчилката в душата му. Когато се присъедини към вечерята, безпокойството му ни най-малко не беше отслабнало. На живо Гуен Конлиф беше дори още по-красива, отколкото беше загатнала фотографията. Тя беше млада и възхитителна по начин, който караше всички красавици, познати на Лорънс, да изглеждат обикновени . Гуен беше непокварена и неопетнена. Прелестната й кожа не беше продукт на пудра и грим, а очите й бяха бездънни.

Беше облечена в траурна черна рокля, която беше прекрасно скроена, но ни най-малко не прикриваше красивата й фигура. За разлика от нея, сър Джон носеше старомоден костюм — елегантен, но помпозен и крайно неподходящ за случая. Побелялата коса на стареца беше вчесана набързо, а лицето му беше неравно избръснато. Самият Лорънс не разполагаше с траурно облекло, но беше облякъл най-тъмните си дрехи, допълвайки тоалета си с най-непретенциозния шал, който можа да намери.

Изборът на сър Джон за трапезария будеше недоумение. Това беше просторна занемарена бална зала с прилежащо по-малко помещение за неофициални поводи, какъвто беше случаят сега. Масата беше прекалено голяма, завесите прекалено тежки, ламперията прекалено тъмна и полилеят с прекалено много свещи, което създаваше усещането за една прекомерна показност, доведена до границите на клаустрофобията. Покрай стените бяха наредени бюфети и допълнителни маси, а самата трапезна маса стенеше под тежестта на абсурдно пищния пир, който беше организиран. Лорънс подозираше, че Сингх бе използвал всеки сребърен съд, който можеше да бъде намерен в къщата. Подносите бяха отрупани с печени змиорки, подправени с лимон и черен пипер, цели фазани в гнезда от варени кестени, печени на скара речни пъстърви, гледащи в потрес към стаята, агнешки ребра с ментов сос и масивна глиганска глава с ябълка, по-голяма от юмрука на Лорънс, пъхната между челюстите й. Съдове с печени картофи стояха редом с купи с последните свежи зеленчуци за годината.

При други обстоятелства Лорънс би се нахвърлил върху храната с апетита на римлянин по време на вакханалия, но сега всичко това му се струваше прекалено много, прекалено рано. Подобен пир като че ли беше по-подходящ за след погребението, за да могат опечалените поне донякъде да разтушат душите си.

Лорънс срещна за кратко погледа на Гуен, която си взе деликатно малко парче риба. Обноските й бяха на лондонска дама, макар все още да не можеше да каже дали поведението й беше проява на снобизъм или и тя споделяше неговата сдържаност и резервираност. Над масата тегнеше атмосфера на угнетение и неловкост.

Всъщност те не бяха разменили дори и десет думи помежду си, след като мис Конлиф му беше представена. Сър Джон, от друга страна, беше зареден с енергия и успяваше да поддържа разговора между тежките блюда с месо. Лорънс наблюдаваше Гуен, която на свой ред гледаше как сър Джон се пресяга над масата, за да си откъсне поредното ребро от агнешкото. Крехките кости изпукаха, при което той се усмихна доволно, поднасяйки месото към силните си бели зъби. Гуен поруменя леко и се извърна, очевидно заинтригувана от сребърните прибори, които бяха наредени до чинията й. Сър Джон вероятно беше уловил движението на главата й, защото хвърли бърз поглед първо към нея и сетне към Лорънс.

— Трябваше да ни известиш за идването си — каза той, докато дъвчеше. — Телеграфната линия стига до Блекмор.

Лорънс не каза нищо. Той се опитваше да не се заглежда в Гуен, връщайки се мислено към момента, когато я видя за първи път. Той и баща му вече бяха седнали на масата и сър Джон беше започнал да се храни без никакви предисловия. Когато вратата на тясната трапезария се отвори, Лорънс се обърна, но сър Джон вече беше скочил чевръсто на крака. Лорънс се изправи бавно, омагьосан, и за първи път несъзнаващ чувствата, които бяха изписани на лицето му.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Човекът вълк»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Човекът вълк» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Човекът вълк»

Обсуждение, отзывы о книге «Човекът вълк» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x