Никълъс Спаркс - Последна песен

— Например — искам да продължава така.

Морскозелените й очи проблеснаха извинително.

— Искам да продължава така — нежно повтори тя.

Уил мечтаеше да чуе точно това и тя очевидно говореше искрено. Той обаче разбра какво е усетила преди него — че думите, дори и верни, не могат нито да променят неизбежното, нито да го окуражат.

— Ще идвам в Ню Йорк — обеща той.

— Надявам се.

— И искам ти да идваш в Тенеси.

— Предполагам, че ще преглътна още едно пътуване на юг, стига да си струва.

Той се усмихна. Поеха отново по брега.

— Виж какво. Ще помогна на Скот да се подготви за турнира, ако се съгласиш да дойдеш на сватбата на сестра ми.

— С други думи, ще направиш онова, което и без това трябва да направиш, а в замяна получаваш желаното.

Не би го формулирал така. Но донякъде беше права.

— Да — отвърна Уил. — Нещо такова.

— Друго? Понеже явно много те бива да се пазариш.

— Щом питаш — да. Искам да се опиташ да вразумиш Блейз.

— Вече говорих с нея.

— Знам, но преди шест седмици. Нали? Виждала ни е заедно и вече знае, че не се интересуваш от Маркъс. Разполагала е с достатъчно време да размисли.

— Няма да каже истината — възрази Рони. — За да не се забърка в неприятности.

— Че в какво ще я обвинят? Не искам ти да си навличаш неприятности заради нещо, което не си направила. Собственичката на магазина не желае да повярва, прокурорът — също. Блейз е единственият шанс да се измъкнеш.

— Няма да стане — настоя Рони.

— Може би. Но си струва да опиташ. Познавам я отдавна. Преди не беше такава. Сигурно дълбоко в себе си усеща, че е сгрешила, и трябва някой да я подтикне да поправи стореното.

Рони не се съгласи, но и не възрази. Двамата закрачиха мълчаливо към къщата. Когато наближиха, Уил забеляза, че през отворената врата на работилницата струи светлина.

— И през нощта ли работи баща ти?

— Така изглежда.

— Може ли да погледна прозореца?

— Защо не?

Запътиха се към разнебитената постройка. Влязоха. Уил забеляза голата крушка, провесена на кабел над големия дървен плот в центъра на стаята.

— Татко май не е тук — озърна се Рони.

— Това ли е прозорецът? — попита Уил и доближи плота. — Огромен е.

Рони застана до него.

— Прекрасен е, нали? Прави го за църквата, която строят наново.

— Не си ми казвала.

Дори той усети колко напрегнато прозвуча гласът му.

— Не мислех, че е важно — механично отвърна тя. — Защо? Важно ли е?

Уил отпъди от съзнанието си образите на Скот и пожара.

— Всъщност не — бързо отвърна, преструвайки се, че разглежда прозореца. — Просто не знаех, че баща ти е способен да изработи толкова сложно нещо.

— И аз. Той също между другото. Докато не започнал. Но сподели колко е важно за него, така че навярно това обяснява упорството му.

— Защо е важно за него?

Докато Рони му разказваше историята, която бе научила от баща си, Уил се взираше през прозореца, припомняйки си какво беше сторил Скот. И разбира се, какво не беше направил. Тя явно долови нещо странно в изражението му, понеже млъкна и го изгледа изпитателно.

— За какво си мислиш?

Уил прокара пръст през цветното стъкло, преди да отговори.

— Питала ли си се някога какво означава приятелството?

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Уил вдигна поглед.

— На какво си готова, за да защитиш приятел?

Рони се поколеба.

— Зависи от постъпката на приятеля. Колко е сериозна — тя положи длан върху гърба му. — Какво не си ми разказал?

Уил не отговори и Рони пристъпи по-близо до него.

— В края на краищата човек винаги е длъжен да избере правилния път, независимо колко е трудно. Знам, че навярно не ти помагам особено и че правилният път не се намира много лесно. Поне на пръв поглед. Успокоявах се, че кражбата не е голям грях, но въпреки това разбирах, че греша. Усещах някакъв… мрак в себе си — приближи лице до неговото и той усети, че кожата й излъчва дъх на пясък и море. — Не оборих обвиненията, понеже дълбоко в себе си знаех, че съм постъпила лошо. Някои успяват да живеят с вината, стига тя да не ги измъчва. Те виждат в сиво, аз — в черно и бяло. Не съм като тях… И ти не си като тях.

Уил отклони поглед. Искаше да й разкаже, копнееше да й разкаже всичко, понеже наистина беше права, но думите му убягваха. Тя го разбираше както никой друг. Помисли си, че има какво да научи от нея, че ще бъде по-добър човек, ако са заедно. Нуждаеше се от нея. Когато най-сетне успя да кимне, Рони положи глава върху рамото му.