Никълъс Спаркс - Последна песен

— Добре — рече Уил и изгаси фенера.

Рони заби нокти в дланта му.

— Какво правиш? Включи го!

— Ясно даде да се разбере, че светлината не ти допада.

— Но в тъмното не ги виждам!

— Точно така.

— Тоест — сега навярно обсаждат краката ми. Включи фенера! — примоли се тя.

Уил я послуша. Закрачиха отново по плажа.

— Някой ден ще те разгадая — усмихна се той.

— Не мисля. Ако още не си успял, сигурно не е по силите ти.

— Може би — съгласи се Уил и я прегърна. — Още не си ми казала дали ще дойдеш на сватбата на сестра ми.

— Защото още не съм решила.

— Искам да те запозная с Мегън. Тя е чудесна.

— Не се притеснявам от сестра ти. Струва ми се, че на майка ти няма да й е приятно.

— Е, и? Не се жени тя. Сестра ми иска да дойдеш.

— Разказал си й за мен?

— Разбира се.

— Какво й каза?

— Истината.

— Че ме смяташ за жълтеникава?

— Още ли го помниш? — присви очи Уил.

— Не. Изтрила съм го от паметта си.

— Добре де, да се върнем на въпроса ти — изсумтя Уил. — Не казах, че си жълтеникава. Казах, че беше жълтеникава.

Рони го смушка в ребрата, а той се престори, че моли за милост.

— Шегувам се, шегувам се… Никога не бих изтърсил такова нещо.

— Какво тогава й каза?

— Истината — повтори Уил. — Че си умна, забавна, красива.

— Е, значи всичко е наред.

— Няма ли да споменеш, че ме обичаш?

— Не съм сигурна, че мога да обичам толкова претенциозен мъж — подразни го тя, после уви ръце около него. — Приеми забележката като отмъщение, задето ме доведе при раците. Обичам те, разбира се.

Целунаха се и продължиха нататък. Бяха почти до кея и тъкмо се канеха да се връщат, когато забелязаха Скот, Ашли и Кейси. Вървяха право срещу тях. Уил усети как тялото на Рони се стегна, когато Скот тръгна към тях.

— Ето те, човече! — извика той и спря. — Цяла нощ ти пиша съобщения.

Уил прегърна по-здраво Рони.

— Съжалявам. Оставих си телефона у Рони. Какво има?

Забеляза как в далечината Ашли се взира в Рони.

— Обадиха ми се пет отбора, които ще участват в турнира. Искат да потренират на местна почва. Всички са добри и искат да се подготвят да срещнат Ландри и Тайсън. Ще спят на палатки. Ще организираме общи тренировки, мачове. За всички ще е полезно, понеже играем в различни стилове.

— Кога пристигат?

— Щом сме готови. Говорехме за тази седмица.

— Колко ще останат?

— Не знам. Три-четири дни. Почти до турнира. Знам, че си ангажиран с организирането на сватбата и прочее, но все някак ще го вместим в програмата.

За кой ли път Уил си помисли, че миговете му с Рони изтичат.

— Три-четири дни?

— Хайде, човече! — намръщи се Скот. — Така ще влезем във форма!

— Не мислиш ли, че вече сме във форма?

— Какво ти става? Знаеш колко треньори от Западния бряг ще дойдат на турнира — Скот насочи показалец към Уил. — Ти ще влезеш в колежа и без волейболна стипендия, но аз — не. А това е единственият шанс да ме видят как играя.

Уил се поколеба.

— Нека помисля.

— Да помислиш?

— Първо трябва да говоря с татко. Не мога да отсъствам от работа четири дни без разрешение. Ти също.

Скот хвърли поглед към Рони.

— Сигурен ли си, че работата е проблемът?

Уил долови предизвикателството, но в момента не му се спореше със Скот. Приятелят му явно също поразмисли и додаде помирително:

— Добре де. Говори с баща си. Както решиш. Дано намериш начин да ни включиш в програмата си.

След това си тръгна, без да се обръща назад. Уил се поколеба, после поведе Рони обратно към дома й. Когато се отдалечиха достатъчно, тя го прегърна през кръста и попита:

— Става дума за турнира, за който ми разказа, нали?

Уил кимна.

— Следващата седмица. В деня след сватбата на сестра ми.

— В неделя?

— Двудневен е, но в събота играят жените.

Рони се замисли.

— На Скот му трябва волейболна стипендия, за да отиде в колеж?

— Определено ще му помогне.

Тя го спря.

— Тогава постарай се да намериш време за тренировъчните мачове. Подгответе се както трябва. Той ти е приятел. Все ще остане време да се виждаме. Дори да е само нощем край гнездото. Аз мога да работя и недоспала.

Уил я слушаше и си мислеше единствено колко е прекрасна и колко много ще му липсва.

— Какво ще стане с нас, Рони? След лятото? — взря се изпитателно в очите й той.

— Ти ще заминеш за колежа — отговори тя и сведе поглед. — А аз ще се върна в Ню Йорк.

Той улови погледа й.

— Знаеш какво имам предвид.

— Да. Разбирам отлично какво имаш предвид. Но не знам какво очакваш да ти отговоря. Не знам какво бихме могли да кажем…