Никълъс Спаркс - Последна песен

Стив махна с ръка към вестникарската статия и продължи:

— Пастор Харис без малко да загине в пожара. Подготвял си проповедта и едва успял да избяга. Пламъците обхванали църквата за минути. Изгоря до основи. Пасторът остана цял месец в болницата. Оттогава провежда службите в стар склад, който някой му преотстъпил. Сградата е душна и тъмна. Смятах, че ще я използва само временно, но той ми каза, че застраховката не покрива напълно щетите и няма начин да си позволят да поръчат нов прозорец. Изумих се. Църквата вече нямаше да е същата като в спомените ми. Стори ми се много несправедливо. Затова реших да изработя прозореца — баща й прочисти гърло. — Искам да го довърша на всяка цена.

Рони слушаше и се опитваше да си представи баща си като дете, седнал пред църковното пиано. Очите й сновяха между полузавършения прозорец върху плота и снимката на стената.

— Вършиш добро дело.

— Да… да видим дали ще се справя. На Джона явно му харесва да помага.

— О, Джона… Сърдит е, че не му позволяваш да си взима бисквитки.

— Първо трябва да обядва.

— Не споря. Просто ми се стори забавно.

— Каза ли ти, че вече изяде две?

— Опасявам се, че пропусна да спомене.

— Така си и мислех — баща й свали ръкавиците и ги остави върху плота. — Искаш ли да обядваш с нас?

Рони кимна.

— Да. Определено.

Отправиха се към вратата.

— Между другото… — подхвана баща й нехайно — Ще ми се удаде ли случай да се запозная с младежа, който харесва дъщеря ми?

Рони се шмугна покрай него и излезе навън.

— Вероятно.

— Защо не го поканиш на вечеря? И след това можем да… както преди… — предложи предпазливо баща и.

Рони се замисли.

— Не знам, татко. Положението доста се разгорещява понякога — поколеба се тя.

— Е, както решиш.

— Хайде, човече! Съсредоточи се в играта! Иначе как ще разбием Ландри и Тайсън на турнира?

Уил прехвърли топката от едната в другата си ръка и изгледа запотеното от финалните удари лице на Скот. Беше късно следобед. Приключиха работа в три и се втурнаха към плажа да поиграят с няколкото отбора от Джорджия, отседнали в Райтсвил Бийч за седмица. Всички се готвеха за турнира, който щеше да се проведе тук в края на август.

— Не са изгубили нито един мач тази година. И току-що спечелиха младежкия национален шампионат — напомни Уил.

— Е, и? Ние не участвахме. Победили са неколцина слабаци.

По скромното мнение на Уил състезателите в шампионата изобщо не бяха слабаци. В света на Скот обаче всички изгубили заслужаваха само презрение.

— Биха ни миналата година.

— Да, но миналата година ти играеше още по-зле отсега. Аз изнасях на гърба си срещите.

— Благодаря.

— Просто отбелязвам. Не си последователен. Помниш ли вчера? След като мацката от „Изгубени момчета“ 2 2 филм на ужасите от 2008 г. за банда вампири — Б.р. си тръгна? Ти доигра мача като слепец.

— Тя не е мацката от „Изгубени момчета“. Казва се Рони.

— Както и да е. Знаеш ли какъв ти е проблемът?

„Да, Скот, моля те, разкрий какъв ми е проблемът — помисли си Уил. — Горя от нетърпение да чуя мнението ти“. Скот продължи невъзмутимо:

— Проблемът ти е, че не си концентриран. Нещо дребно те разсейва и отлиташ във въображаемия свят. О, разлях содата на Елвира върху блузката й и ще пропусна няколко удара в нейна чест. О, Вампира се вбеси на Ашли — следващите три сервиса ги отпишете…

— Престани — намеси се Уил.

— Да престана с кое? — объркано повтори Скот.

— Престани да й измисляш имена.

— Ето! Виждаш ли! Точно за това говорех. Не става дума за нея. А за теб и за липсата на концентрация. За това, че не се съсредоточаваш в играта.

— Но ние спечелихме и двата гейма. А те успяха да отбележат само седем точки! Разбихме ги — възрази Уил.

— Но не заслужаваха повече от пет точки. Трябваше да ги съсипем!

— Сериозно ли говориш?

— Да, напълно. Не са добри.

— Но ние спечелихме! Не е ли достатъчно?

— Не и ако си можел да спечелиш по-убедително. Трябваше да ги сломим напълно, та когато ги срещнем на турнира, да се предадат още преди да е започнал мачът. Наричат го психология.

— Според мен се нарича да вдигаш летвата твърде високо.

— Е, така е, понеже не разсъждаваш трезво. Иначе нямаше да се лигавиш с Крюела де Вил.

Елвира, Вампира, сега пък Крюела… „Е, поне ги разнообразява“, помисли си Уил.

— Мисля, че ревнуваш — каза той.

— Не. Но според мен трябва да излизаш с Ашли, за да мога да се виждам с Кейси.