Никълъс Спаркс - Последна песен

Когато той замълча, Рони гребна още една шепа пясък и го пропусна между пръстите се. Отново я налегна умора.

— Какво ще правя?

— Имаш предвид днес?

Усети как нежно полага длан върху гърба й.

— Мисля, че първо трябва да го откриеш и да си поговорите.

— Кого?

— Уил — отвърна баща й. — Помниш ли как вчера минахте край къщата? А аз бях на верандата? Гледах ви и си мислех колко естествено изглеждате един до друг.

— Но ти дори не го познаваш — възрази Рони с тон, в който се примесваха изненада и почуда.

— Така е — усмихна се нежно баща й. — Но познавам теб. И вчера ти беше щастлива.

— Ами ако не поиска да разговаря с мен?

— Ще поиска.

— Откъде знаеш?

— Защото съм наблюдателен. Той също изглеждаше щастлив.

Рони стоеше пред „Блекли Блейкс“ и в ума й се въртеше само едно: „Не искам да го направя“. Не смееше да го погледне в очите, макар донякъде всъщност да й се искаше. А и разбираше, че няма друг избор. Знаеше, че не е постъпила честно и че той заслужава да разбере какво й е казала Ашли. Нали все пак беше чакал четири часа пред къщата й?

Освен това баща й беше прав. С Уил й беше забавно, или поне толкова забавно, колкото изобщо можеше да е тук. У него имаше нещо, което го отличаваше от всичките й познати момчета. Не защото играеше волейбол и тялото му беше атлетично, дори не защото бе по-умен, отколкото показваше. Той не се страхуваше от нея. Твърде много младежи се държаха безхарактерно, въобразявайки си, че най-важното е да си мил. И това беше важно, но не ако момчето си мислеше, че да си мил и да си безгръбначен е едно и също. Хареса й, че я заведе за риба, въпреки че не беше проявила особен ентусиазъм. По този начин Уил сякаш й казваше: „Ето това съм аз, това ми харесва и сега искам да споделя преживяването точно с теб и с никого другиго“. Твърде често се случваше някое момче да я покани на среща, но да няма представа нито какво да правят, нито къде да я заведе, принуждавайки я сама да измисли. Нехайно и безотговорно! Уил не беше такъв и това й допадаше.

Което, разбира се, означаваше, че трябва да изглади недоразумението. Окуражи се мислено да не се разколебава, ако той е ядосан, и влезе в сервиза. В нишата Скот и Уил се трудеха под повдигната кола. Скот каза нещо на Уил, той се обърна и я видя, но не се усмихна. Избърса ръцете си в памучна кърпа и тръгна към нея.

Спря на няколко крачки с непроницаемо изражение.

— Какво искаш?

Неприятно начало, но не и неочаквано.

— Беше прав — каза Рони. — Вчера си тръгнах, понеже Ашли подметна, че съм просто последното ти завоевание. Намекна, че не съм и първото, че денят, който прекарахме заедно, и местата, където ме заведе, са трикове, които прилагаш с всяко ново момиче.

Той не отлепяше поглед от нея.

— Излъгала те е.

— Знам.

— Тогава защо ме остави да стоя навън часове наред? И защо не ми каза нищо вчера?

Рони отметна кичур коса, опитвайки се да прикрие обзелия я срам.

— Бях объркана и ядосана. И смятах да ти кажа, но ти си тръгна и не успях.

— Твърдиш, че аз съм виновен?

— Не, нищо подобно. Просто имам проблеми, с които ти нямаш нищо общо. Напоследък… ми е трудно.

Рони нервно прокара ръка през косата си. В гаража беше ужасно горещо. Уил се замисли.

— Защо изобщо й повярва? Дори не я познаваш.

Рони затвори очи. „Защо ли? Защото съм идиот. Защото не се доверих на вътрешния си глас“. Не го изрече гласно. Просто поклати глава.

— Не знам.

Когато разбра, че няма да последва друго, Уил пъхна палци в джобовете си.

— Само това ли дойде да ми кажеш? Защото ме чака работа.

— Исках и да се извиня — тихо отрони тя. — Съжалявам. Прекалих.

— Правилно — изстреля Уил. — Държа се напълно нелогично. Нещо друго?

— Исках да ти кажа още, че вчера наистина се чувствах прекрасно. Е, поне до вечерта.

— Добре.

Рони не знаеше как да тълкува отговора му, но се отпусна, когато Уил й се усмихна леко.

— Добре ли? Само това ли заслужава извинението ми? Едно нищо и никакво „добре“?

Вместо отговор той пристъпи към нея и после всичко се случи твърде бързо и неочаквано. В един миг стоеше на три крачки от нея, в следващия — я беше прегърнал през кръста и я придърпваше към себе си. Приведе се и я целуна. Устните му бяха меки и стъписващо нежни. Рони усети как отвръща на целувката — навярно защото я изненада. Не продължи дълго и не беше разтърсваща и пламенна като във филмите, но въпреки това тя се зарадва и разбра, че е искала Уил да направи точно това.