Никълъс Спаркс - Последна песен

— Стана ли вече? — каза баща й. — Преди малко надникнах в спалнята, но ти спеше дълбоко — после махна с палец. — Помниш ли пастор Харис?

Рони протегна ръка.

— Помня го. Здрасти отново. Радвам се да те видя.

Когато пасторът улови ръката й, Рони забеляза лъскавите белези по опакото на дланта му и нагоре към лакътя.

— Не мога да повярвам, че това е същата млада дама, с която имах честта да се запозная преди много-много време. Вече си пораснала — усмихна се той. — Приличаш на майка си.

Напоследък често чуваше тези думи, но още се чудеше какво означават. Че изглежда стара? Или че майка й младее? Колебаеше се как да реагира, но усещаше, че пастор Харис ги е казал като комплимент.

— Благодаря. Как е госпожа Харис?

Пасторът понамести бастуна.

— Поддържа ме във форма, както винаги. Убеден съм, че и тя ще се зарадва да те вили. Ако ти остане време да наминеш, ще се погрижа да ти направи кана с домашна лимонада.

Явно и той си спомняше.

— Нищо чудно да се възползвам от предложението.

— Надявам се да го направиш — каза пастор Харис и се обърна към Стив. — Благодаря още веднъж, че се зае с прозореца. Става чудесен.

Стив спря с ръка размяната на любезности.

— Недей да ми благодариш…

— Напротив. Благодарен съм ти. Но трябва да вървя. Тази сутрин сестрите Тоусън ще водят лекцията по вероучение. Ако ги познаваш, значи си наясно защо се налага да не ги оставям да се развихрят. Сигурно вече са почнали да бълват огън и жупел. Харесват Данаил и Откровения и забравят, че в тази добра книга има и други глави — обърна се към Рони. — Чудесно е, че те видях отново, млада госпожице. Надявам се баща ти да не ти създава много неприятности. Знаеш какви са родителите.

— Няма проблем — усмихна се Рони.

— Добре. Но ако ти създава главоболия, ела да си поприказваме и аз ще се погрижа да го вкарам в правия път. Като малък беше доста палав понякога. Представям си колко те изнервя.

— Не бях палав — възрази баща й. — По цял ден свирех на пиано.

— Напомни ми някой път да ти разкажа как напълни с червена вода казана за кръщавките.

— Не съм правил такова нещо! — запротестира баща й.

Пастор Харис очевидно се забавляваше.

— Може би, но в крайна сметка съм прав. Независимо как се представя, баща ти не беше съвършен.

После се обърна и закрачи по алеята. Рони го проследи удивено. Всеки, който успееше да вземе на подбив баща й — безобидно, разбира се — автоматично се превръщаше в евентуален приятел. Особено ако имаше какво да разкаже за Стив. Забавни историйки. Любопитни историйки.

Баща й изпрати пастор Харис с неразгадаемо изражение. Когато се обърна към нея обаче, лицето му си бе възвърнало добре познатия облик. Рони си спомни, че само преди няколко минути бе разговарял с полицай Пийт.

— Какво ти каза полицай Пийт? — попита тя.

— Искаш ли първо да закусим? Сигурен съм, че си гладна. Почти не вечеря снощи.

— Кажи ми, татко — стисна го Рони за ръката.

Баща й се поколеба, стараейки се да намери точните думи, но не откри как да смекчи истината.

— Не можеш да се върнеш в Ню Йорк. Поне докато не се явиш в съда следващата седмица. Собственичката на магазина възнамерява да повдигне обвинение.

Рони седна върху дюната по-скоро уплашена, отколкото гневна при мисълта за случващото се вкъщи. Измина час, откакто разбра какво е казал полицай Пийт, и оттогава не бе мръднала от тук. Знаеше, че вътре баща й разговаря по телефона с майка й, и ярко си представяше как реагира тя. Единственото предимство да е тук…

Ако не броеше Уил…

Рони поклати глава, чудейки се защо, за бога, продължава да мисли за него. Всичко беше приключило. Ако въобще е започвало, разбира се. С какво го беше заинтригувала? Излизал е дълго с Ашли, което означава, че харесва момичета като нея. А Рони бе твърдо убедена, че хората не се променят. Вкусовете им си остават същите, макар да не си дават сметка защо. А тя не приличаше никак на Ашли.

Тук спор нямаше. Защото ако беше като Ашли, щеше да се хвърли в океана и да заплува към хоризонта, докато елиминира всякаква надежда за спасение. Дали да не помисли по-сериозно над този вариант?

Все пак друго я тревожеше повече. Майка й. Която несъмнено вече е разбрала за ареста. Рони потръпна. Ким сигурно крещеше в слушалката, не, виеше. Щом приключеше разговорът, щеше да се обади на сестра си или на майка си да ги осведоми за новата простъпка на Рони. Обикновено пресъздаваше подробностите (без да спестява и най-дребната) толкова преувеличено, че Рони излизаше по-черна от самия дявол. Майка й винаги пренебрегваше нюансите. В този случай най-същественият нюанс бе, че Рони не го е направила !