Никълъс Спаркс - Последна песен

— О! — възкликна Сюзън отново и изгледа изпитателно Рони. — Наистина ли?

На Рони й се прииска да надене шапка-невидимка.

— Да — отвърна тя.

— Интересно — каза Сюзън.

За разлика от Уил, Рони усети, че майка му всъщност изобщо не е заинтригувана.

— Е, качвам се горе за малко. Връщам се веднага.

На Рони й се дощя да му извика да побърза, но се въздържа.

— Добре — съгласи се вместо това.

Уил се заизкачва енергично по стълбището. В последвалото мълчание Рони осъзна ясно как, макар да нямаха нищо общо, с майка му ги свързва споделеното неудоволствие, че са останали сами.

Прищя й се да удуши Уил. Можеше поне да я предупреди.

— Значи — изкриви устни в престорена усмивка Сюзън — ти си момичето, зад чиято къща има гнездо на костенурка.

— Да.

Сюзън кимна, явно изчерпала общите теми, и на Рони се наложи да наруши мълчанието. Тя махна към фоайето.

— Имате прекрасен дом.

— Благодаря.

Не знаеше как да продължи. Настана напрегнато мълчание. Чудеше се какво ли ще последва, когато за щастие в залата влезе мъж на около шестдесет, облечен небрежно в дочен панталон и поло блуза.

— Стори ми се, че имаме гости — каза той и приближи към тях с ведра приятелска усмивка. — Аз съм Том, тоест — бащата на Уил, а ти си Рони, нали?

— Приятно ми е да се запознаем — отвърна тя.

— И аз се радвам най-сетне да видя момичето, което напоследък не слиза от устата на Уил.

Сюзън прочисти гърло.

— Уил ще вечеря със семейството на Рони.

Том се обърна към Рони.

— Надявам се, че не сте приготвили нещо екзотично. Момчето се изхранва с пици и бургери.

— Рони е вегетарианка — обяви Сюзън.

Рони отбеляза мислено, че думите прозвучаха като обвинение. Или грешеше? Не беше сигурна. Уил наистина трябваше да я предупреди какво я очаква. Поне щеше да е подготвена предварително. Том обаче — също като Уил — сякаш не забеляза тона на Сюзън.

— Нима? Чудесно! Поне една вечер ще се нахрани здравословно — Том се позамисли. — Знам, че чакаш Уил, но ако ми отделиш минутка, ще ти покажа нещо.

— Убедена съм, че твоят самолет не я интересува, Том — възрази Сюзън.

— Не знам. Може и да й хареса — отвърна той и се обърна към Рони. — Падаш ли си по самолети?

„Естествено — помисли си Рони, — защо пък да нямат самолет? Да прибавим и това към цялата каша, забъркана от Уил“. Закани се да го убие веднага щом се измъкнат оттук. Ала сега нямаше избор.

— Да — отвърна. — Харесвам самолети.

Рони вече си представяше някой „Лиърджет“ или „Гълфстрийм“ в частен хангар в далечния край на имението. Въображението й обаче рисуваше картината някак смътно, понеже беше виждала частни самолети само на снимка. Ала изобщо не очакваше да види това — по-възрастен от баща й мъж да управлява съсредоточено с дистанционно самолет играчка.

Самолетчето прелетя с вой над дърветата и се сниши опасно близо над водата.

— Открай време мечтая да си купя и най-сетне се предадох. Всъщност този ми е вторият. Първият се удави.

— Лошо — съчувствено вметна Рони.

— Да, но си взех поука и вече чета инструкциите.

— Защо падна?

— Свърши му горивото — Том я погледна. — Искаш ли да опиташ?

— По-скоро не — отклони предложението Рони. — Не ме бива с такива неща.

— Не е трудно — успокои я Том. — Този е за начинаещи. Направен е за идиоти. Е, и предишният беше като него. Какъв е изводът тогава?

— Че е трябвало да прочетеш инструкциите?

— Правилно.

Нещо в тона му й напомни досущ на Уил.

— Говорихте ли за сватбата със Сюзън? — попита Том.

Рони поклати глава.

— Не. Но Уил ми спомена.

— Днес два часа обикаляхме из цветарския магазин и разглеждахме букети. Разглеждала ли си някога два часа букети?

— Не.

— Смятай се за щастливка.

Рони се разсмя. Почувства облекчение, че е тук с него. Точно тогава иззад нея изникна Уил — изкъпан и облечен спретнато в поло блуза и панталони.

— Не се сърди на баща ми. Понякога забравя, че вече не е дете — каза Уил.

— Поне съм честен. А ти въобще не побърза да се прибереш да помагаш.

— Тренирах волейбол.

— Аха, несъмнено това е причината. И да те попитам — защо не спомена, че Рони е толкова красива?

Тя се усмихна доволно, но Уил се намръщи.

— Татко…

— Вярно е — уточни Том бързо. — Не се смущавай.

Той се увери, че самолетът лети в правилната посока, и се обърна към Рони.

— Много е притеснителен. Беше най-срамежливото дете на света. Доближеше ли се до хубаво момиче, веднага се изчервяваше.