Никълъс Спаркс - Последна песен

Странно наистина, понеже тепърва започваха да се опознават наново, и същевременно тъжно, защото Рони започваше да си мисли, че е допуснала голяма грешка, избягвайки го през последните три години. Би било чудесно да си поговори с него, когато майка й я вбесяваше.

В крайна сметка остана доволна, че е поканила Уил на вечеря. Той и баща й определено общуваха по-лесно, отколкото тя със Сюзън. Майката на Уил я плашеше до смърт. Е, вероятно преувеличаваше, но категорично се чувстваше несигурна. Сюзън ясно й беше показала, че или не харесва нея, или не харесва факта, че синът й я харесва.

По принцип Рони не би се тревожила, ако не е по вкуса на нечии родители, не би се и замислила как е облечена. Тя си беше тя и толкова… За пръв път се беше почувствала не на място и за нейно учудване усещането я притесни. И то много.

Падна нощ. Играта на покер вървеше към своя край. Рони усети, че Уил я гледа. Срещна очите му с усмивка.

— Почти съм разорен — посочи монетите пред себе си той.

— Знам. Аз също.

Уил погледна към прозореца.

— Дали е уместно да се поразходим? — попита. Този път Рони долови със сигурност, че той иска да останат насаме, защото държи на нея, макар да се колебае дали тя споделя чувствата му. Погледна го право в очите:

— Много ми се иска да се поразходим.

Пясъчната ивица се стелеше километри наред. Беше се променила, разбира се, откакто Уил беше дете — по-населена през лятото, а на мястото на ниските бунгала като това, в което живееше Рони, бяха изникнали внушителни крайбрежни имения. Но той и сега обичаше океана нощем. Като малък подкарваше велосипеда си към брега с надеждата да се натъкне на нещо интересно и почти никога не оставаше разочарован. Беше виждал как вълните довличат големи акули към сушата, пясъчни замъци, сякаш изваяни от истински скулптор, а веднъж забеляза кит във водите на не повече от петдесетина метра от брега.

Тази вечер плажът бе пуст и докато с Рони крачеха босоноги по мокрия пясък, го осени мисълта, че точно с това момиче би искал да сподели бъдещето си.

Разбираше, че е твърде млад за подобни заключения, не си правеше илюзии, че е готов да се ожени, ала някак си чувстваше, че ако срещне Рони след десет години, тя ще бъде жената за него. Скот, разбира се, не би схванал идеята — той не беше способен да разсъждава по-далеч от седем дни напред — но пък не беше по-различен от повечето им връстници. Съзнанието им сякаш се движеше в отделни коловози. Уил не си падаше по връзки еднодневки, по свалки заради самите свалки, не обичаше да омайва момичетата, за да получи, каквото иска, и после да ги изостави заради следващата по-привлекателна възможност, изпречила се на пътя му.

Предполагаше, че отчасти дължи това на родителите си, които бяха женени от тридесет години, бяха започнали от нулата като повечето млади двойки и бяха успели да основат компанията си и да отгледат децата си. И през цялото време се обичаха, споделяха успехите си и се подкрепяха в трудни моменти. Двамата не бяха съвършени, но бяха добър екип и Уил бе усвоил този урок.

Всеки би си казал, че е останал две години с Ашли, защото е красива и богата. Той беше склонен да признае, че красотата не е маловажна, но по-съществени бяха другите неща, които си мислеше, че открива в нея. Изслушваха се взаимно, вярваха, че могат да споделят всичко един с друг. Но с времето тя все повече го разочароваше, особено когато през сълзи му разказа как флиртувала на едно парти с момче от местния колеж. След това всичко се промени. Не защото се притесняваше, че Ашли пак ще постъпи така — всеки прави грешки, а те само се бяха целунали — но този случай му помогна да осъзнае какво очаква от близките си хора. Започна да забелязва как тя се отнася с околните и не беше сигурен, че видяното му харесва. Непрестанните клюки, които някога му се струваха безобидни, вече го дразнеха, както и безкрайното чакане, докато Ашли се обличаше и гримираше. Терзаеше се, че трябва да се разделят, но се утешаваше с факта, че започнаха да излизат едва петнадесетгодишни и тя беше първата му приятелка. В крайна сметка нямаше друг избор. Знаеше кой е и на какво държи, а не намираше нищо от това у Ашли. Реши да сложи край на връзката им, за да не стане раздялата още по-трудна.

И сестра му Мегън бе като него. Красива и умна, тя плашеше повечето момчета, с които излизаше. Дълго не успяваше да си намери подходящ партньор, ала не от суета или лекомислие. Попита я защо и тя му отговори директно: „Някои мъже отлагат сериозните връзки за неопределеното бъдеще, други са готови да се оженят, щом срещнат подходящия човек. Първите ме отегчават, жалки са, а вторите, честно казано, трудно се намират. Привличат ме сериозните мъже, а трябва време да прецениш. Искам да кажа… ако връзката няма шанс да издържи изпитанията на времето, какъв е смисълът да пилея сили и ценни мигове в краткосрочен план?“