Никълъс Спаркс - Последна песен

— Баща ти изработва прозорци от цветно стъкло?

— Сега да.

— С това ли се занимава?

— Не — отвърна Рони. — Както ти каза, беше учител по пиано — тя спря да почисти нещо от крака си и смени темата. — А ти какво планираш? За баща си ли ще продължиш да работиш?

Уил преглътна, устоявайки на изкушението да я целуне отново.

— Ще работя в сервиза само до края на август. През есента заминавам за „Вандербилт“.

От крайбрежна къща долетя тиха музика. Уил присви очи и забеляза няколко души, събрали се на задната веранда. Успя да долови само, че песента е от осемдесетте.

— Сигурно ще е забавно.

— Предполагам.

— Май не си много ентусиазиран.

Уил я хвана за ръката и двамата поеха отново.

— Университетът е страхотен, кампусът — красив — изрецитира той със странен тон.

Рони го изгледа изпитателно.

— Но не ти се ходи там?

Сякаш усещаше всяка негова мисъл и чувство и това му вдъхваше едновременно и облекчение, и несигурност. Почувства, че може поне да сподели истината.

— Бях избрал друго. Приеха ме в колеж със страхотна програма по екология, но мама настоя да постъпя във „Вандербилт“.

Усещаше как при всяка крачка песъчинките се процеждат между босите му пръсти.

— Винаги ли слушаш майка си?

— Не разбираш — поклати глава той. — Става дума за семейна традиция. Баба и дядо са учили там, родителите и сестра ми — също… Мама е член на управителния съвет и… тя…

Помъчи се да намери точните думи. Усещаше как Рони го наблюдава, но не искаше да среща погледа й.

— Знам, че понякога се държи… дистанцирано с непознати. Но сближи ли се с някого, е най-верният приятел на света. Готова е на всичко — наистина на всичко — за мен. Но последните няколко години преживя тежко изпитание…

Уил спря и вдигна мида от пясъка. Разгледа и я подхвърли към водата.

— Попита ме за гривната. Помниш ли?

Рони кимна мълчаливо.

— Със сестра ми ги носим в памет на малкия ни брат. Казваше се Майк и беше чудесно, общително дете. Смееше се чаровно, заразяваше всички наоколо — Уил млъкна и се взря към океана. — Преди четири години със Скот бяхме на баскетболен мач. Беше ред на мама да ни закара и както винаги, взехме Майк. Цял ден не спря да вали, шосетата бяха мокри и хлъзгави. Трябваше да бъда по-внимателен, но със Скот се сборичкахме на задната седалка.

Уил се поколеба, опитвайки се да събере сили да продължи.

— Бутахме се и ритахме предните седалки. Мама ни молеше да престанем, но ние не се вразумихме. Накрая докопах Скот, приклещих го и той се развика. Мама се обърна да види какво става и изгуби контрола над колата. И… — Уил преглътна, сякаш думите го душат. — Майк не оцеля. Без Скот и аз, и мама нямаше да оживеем. Преобърнахме се през мантинелата и паднахме във водата. Скот е удивителен плувец, буквално е отрасъл на плажа и успя да ни извади, въпреки че беше само на дванадесет. Но Майки… — Уил потърка чело. — Майки загина при удара. Беше първата му година в детската градина.

— Съжалявам — хвана го Рони за ръката.

— И аз — Уил примигна да възпре сълзите, които още напираха, когато си спомнеше онзи ден.

— Било е нещастен случай…

— Да, знам. И мама знае. Но въпреки това се обвинява, че е изпуснала волана. Убеден съм, че дълбоко в себе си обвинява и мен — Уил поклати глава. — Както и да е… оттогава държи да контролира всичко. Включително и мен. Разбирам, че се опитва да ме предпази, да предотврати неприятностите. Донякъде я оправдавам. На погребението не беше на себе си, а аз се мразех, задето съм й причинил толкова болка. Чувствах се отговорен. И се зарекох някак да изкупя вината си. Макар да знам, че не мога.

Уил завъртя плетената гривна върху китката си.

— Какво означава „ЗВММ“?

— „Завинаги в мислите ми“. Идея на сестра ми. За да го помним. Предложи да направим гривните веднага след погребението, но аз едва я чувах. Чувствах се толкова ужасно в църквата онзи ден. Мама крещеше, братчето ми лежеше в ковчега, татко и сестра ми плачеха… Заклех се повече да не стъпя на погребение.

Рони не знаеше какво да каже. Уил поизправи рамене. Разбираше, че я е натъжил, и се чудеше защо изобщо й разказа.

— Съжалявам. Не биваше да ти го казвам.

— Няма нищо — бързо рече Рони и стисна ръката му. — Радвам се, че сподели.

— Не е прекрасният живот, който си представяше, нали?

— Не съм си въобразявала, че не се сблъскваш с изпитания.

Уил замълча. Рони се изви и бързо го целуна по бузата.

— Иска ми се да не беше го преживял.