Никълъс Спаркс - Последна песен

— Не. Оценката е окончателна и официална.

— Ами ако съм недоволен?

— Тогава следващия път ще размислиш дали да ме описваш като „жълтеникава“.

Уил се засмя и се надигна върху дюшека. Рони се вкопчи от другата страна.

— Хей, спри… — предупреди го тя.

— Имаш предвид… това? — попита той и наклони още по-силно дюшека.

— Казах ти, че не искам да се мокря — изпищя Рони.

— А аз искам да плуваш с мен!

Без предупреждение я хвана за ръката и я дръпна. Тя цопна с крясък във водата. Когато изплува да си поеме въздух, Уил се опита да я целуне, но тя се отдръпна.

— Не! — извика и се усмихна от приятния допир на хладната вода и копринената му кожа. — Не ти прощавам!

Отблъсна го шеговито и забеляза, че Сюзън ги наблюдава от верандата. По лицето й категорично не беше изписано доволство.

По-късно следобед се запътиха към плажа да проверят гнездото на костенурката. Пътьом се отбиха да си купят сладолед. Рони крачеше до Уил, ближеше мълниеносно топящия се във фунийката сладолед и си мислеше колко удивително е, че едва вчера се бяха целунали за пръв път. Ако снощи прекараха почти прекрасно, днес беше още по-добре. Харесваше й колко лесно преминават от сериозното към веселото, как я взема на подбив и умее да приема шегите.

Събори я обаче в басейна и затова се налагаше да бъде бдителна. Нищо сложно, понеже не беше подготвен. Когато Уил вдигна фунийката към устните си, тя я бутна рязко и по лицето му се размаза сладолед. Рони изхихика и отскочи зад ъгъла… право в ръцете на Маркъс.

До него бяха Блейз, Теди и Ланс.

— Каква приятна изненада — проточи Маркъс и я стисна по-здраво.

— Пусни ме! — викна Рони и се отврати от издайническия ужас в гласа си.

— Пусни я — повтори Уил иззад гърба й с равен тон. И много сериозен. — Веднага.

Маркъс очевидно се забавляваше.

— Внимавай къде ходиш, Рони! — предупреди той.

— Веднага! — настоя Уил ядосано.

— Спокойно, богаташче. Тя се блъсна в мен. Просто я хванах да не падне. Между другото, как е Скот? Играе ли си с фойерверки напоследък?

Рони изненадано забеляза как Уил застива. Маркъс се обърна ухилено към нея. Стисна я още по-силно и след това я пусна. Тя отстъпи бързо назад, а Блейз запали едно огнено кълбо с нехайно изражение.

— Радвам се, че те спасих от падане — заяви Маркъс. — Няма да ти е приятно да се появиш в съда във вторник цялата в синини, нали? Освен за крадла съдията може да те вземе и за побойничка.

Рони проследи безмълвно с поглед как Маркъс се обърна гърбом и си тръгна. Блейз му подхвърли огненото кълбо, той го улови небрежно и й го върна.

Седнал върху дюната пред къщата й, Уил слушаше мълчаливо разказа за всичко, което се бе случило, откакто беше пристигнала тук. Когато приключи, тя сключи ръце в скута си.

— Това е. А за кражбата в Ню Йорк… не знам защо взех онова нещо. Не ми трябваше. Приятелите ми го правеха, реших да опитам и аз. Признах си пред съдията, защото разбирах, че съм постъпила лошо и не възнамерявах да го повтарям. И не съм го правила повече — нито там, нито тук. Но ако не оттеглят обвиненията или Блейз не си признае, ме чакат много неприятности — и тук, и у дома в Ню Йорк. Звучи налудничаво и сигурно не ми вярваш, но се кълна, че не лъжа.

Той прислони ръцете й с длани.

— Вярвам ти. А колкото до Маркъс — нищо не ме изненадва. От малък е луд. Със сестра ми бяха съученици. Разказа ми как веднъж учителката открила мъртъв плъх в чекмеджето си. Всички знаели кой е виновникът, дори директорът, но нямало как да го докажат. Той продължава с номерата си, само дето сега Теди и Ланс му вършат мръсната работа. Доста страшни истории се носят за него. Но Галадриел… тя беше прекрасно момиче. Познаваме се от деца. Не знам какво й става напоследък. Родителите й се разведоха. Разказаха ми, че го понесла много тежко. Не разбирам какво намира у Маркъс обаче и защо е решила да си съсипе живота. Жал ми е за нея, но с теб е постъпила наистина несправедливо.

Изведнъж Рони се почувства изморена.

— Следващата седмица ще се явявам в съда.

— Искаш ли да дойда?

— Не. Не бива да ме виждаш, застанала пред съдията.

— Няма значение…

— Ще има, ако майка ти разбере. Усещам, че не ме харесва.

— Защо мислиш така?

„Защото видях как ме наблюдава“, прииска й се да каже.

— Просто интуиция.

— Всички остават с такова впечатление отначало — увери я Уил. — Както споменах, тя ще се отпусне, когато се опознаете.

Рони не бе убедена. Зад гърба й слънцето се снишаваше, обагряйки в яркооранжево небето.