Никълъс Спаркс - Последна песен

Рони се замисли.

— Ти защо избра скариди?

— Защото ги предлагаха с намаление — отвърна Уил.

Рони се засмя и го побутна леко.

— Умно — отбеляза тя. — Но май си го заслужих.

Той усети топлината на рамото й.

— И по-лошо наказание заслужаваш — каза той. — Повярвай ми, за някои момчета тук риболовът е като религия.

— А за теб?

— За мен не. Риболовът е възможност… да си събера мислите. Да остана сам. Освен това обичам да съзерцавам облаците, докато дъвча тютюн.

Рони сбърчи нос.

— Не дъвчеш тютюн, нали?

— Не. Не ми допада идеята да пипна рак на устата.

— Хубаво — одобри Рони и разклати крака напред-назад. — Не излизам на срещи с пушачи.

— Искаш да кажеш, че съм те поканил на среща?

— Не. Категорично не. Просто ловим риба.

— Толкова много имаш да учиш. Имам предвид… риболовът е олицетворение на живота.

Рони вдигна паднала върху кея клонка.

— Прозвуча като в реклама за бира.

Над главите им прелетя орел рибар, кордата потрепна веднъж, после втори път. Изопна се и Уил дръпна въдицата. Скочи на крака и преди Рони да осъзнае какво става, занавива бързо макарата.

— Улови ли нещо? — попита тя и се изправи.

— Ела по-близо — настоя той и протегна въдицата към нея. — Ето! Дръж я!

— Не мога! — извика Рони и отстъпи назад.

— Лесно е! Просто я вземи и продължавай да навиваш!

— Не знам как!

— Обясних ти! — връчи й Уил въдицата. — Просто навивай!

Рони забеляза как пръчката се извива надолу.

— Не спирай! Кордата трябва да е опъната!

— Опитвам се!

— Справяш се чудесно!

Червеникавата риба се замята точно под повърхността и Рони се развика въодушевено. Уил се разсмя, тя също се усмихна и заподскача на един крак. Рибата се подаде отново. Рони пак възкликна победоносно и подскочи още по-високо, този път с изписана по лицето непоклатима решимост.

Уил си помисли, че отдавна не е виждал по-смешна сцена.

— Просто продължавай — насърчи я той. — Докарай я по-близо до кея и аз ще се погрижа за останалото.

Стиснал мрежата, той легна по корем и протегна ръка над водата. С бързо движение загреба и се изправи. Обърна мрежата и рибата падна с плясък върху дъските на кея. Рони продължи да върти макарата, кръжейки наоколо. Уил се пресегна към кордата.

— Какво правиш? — изкрещя Рони. — Трябва да я върнем обратно!

— Всичко е наред…

— Тя умира!

Уил се наведе, сграбчи рибата и я пристисна към кея.

— Нищо й няма!

— Трябва да извадиш кукичката! — изкрещя отново Рони.

Уил хвана кукичката и я заизтегля от устата на рибата.

— Опитвам се! Дай ми секунда!

— Кръвта й изтича! Боли я! — защура се около него Рони.

Без да й обръща внимание, Уил стисна по-здраво кукичката. Усещаше как рибата тупа с опашка по дъските и се извива под дланта му. Беше малка — вероятно не повече от два килограма — ала изненадващо силна.

— Много се бавиш! — порица го Рони.

Той отстрани внимателно кукичката, но не пусна рибата.

— Сигурна ли си, че не искаш да я занесеш вкъщи за вечеря? Все ще излязат едно-две филета от нея.

Рони отвори и затвори невярващо уста, ала преди да успее да проговори, Уил хвърли рибата обратно във водата. Тя цопна шумно, гмурна се навътре и изчезна. Уил избърса кръвта от пръстите си с малка хавлиена кърпа.

Рони продължаваше да го следи укоризнено с порозовели от възбуда страни.

— Щеше да я изядеш, нали? Ако не бях тук?

— Щях да я пусна.

— Защо ли не ти вярвам?

— Сигурно защото си права — усмихна се Уил и взе въдицата. — Ти ли ще сложиш стръвта или аз?

— Мама се е заела да организира сватбата на сестра ми и иска всичко да е перфектно — обясни Уил. — Вкъщи е… доста напрегнато напоследък.

— Кога е сватбата?

— На девети август. Сестра ми държи церемонията да е у дома, а това още повече усложнява ситуацията. И изнервя мама.

— Що за човек е сестра ти? — усмихна се Рони.

— Страхотна е! Живее в Ню Йорк. Свободен дух. Прилича на една друга по-голяма сестра, която имам честта да познавам.

Думите му явно я зарадваха. Разхождаха се по плажа, слънцето залязваше и си личеше, че Рони се чувства по-спокойна. Хванаха и пуснаха обратно във водата още три риби, после обядваха на открито в Уилмингтън. От ресторанта река Кейп Фиър се виждаше като на длан. Уил посочи останките от бойния кораб „Норт Карълайна“, сражавал се през Втората световна война. Докато Рони го изучаваше внимателно, той си мислеше колко лесно се разбират с нея. За разлика от другите му познати момичета тя не играеше глупави игрички и казваше, каквото мисли. Свежото й чувство за хумор му допадаше, дори когато бе насочено срещу него. Всъщност всичко у нея му харесваше.