Никълъс Спаркс - Последна песен

Поклати глава и се помъчи да откъсне очи от стройното тяло на Уил и изваяните му мускули, които изпъкваха, щом се втурнеше след топката. Веднага привличаха погледа, понеже не носеше блуза.

Може би все пак лятото няма да е толкова ужасно.

Е, същото си беше помислила и след срещата с Блейз, а събитията я опровергаха.

Уил не беше точно нейният тип, но докато го гледаше, започна да се пита дали това е чак толкова лошо. Досега не бе имала особен късмет с избора на момчета. Рик беше ярък пример. Уил несъмнено беше по-умен от всички, с които беше излизала, нещо повече — живееше пълноценно. Работеше, помагаше като доброволец в аквариума, беше добър спортист, дори се разбираше с родителите и сестра си. И макар да се държеше добре, не беше безхарактерен. Нито веднъж не се огъна пред предизвикателствата й и това определено й се понрави.

Притесняваше я само едно — не разбираше защо я харесва. Беше съвсем различна от момичетата, с които го бе видяла в нощта на карнавала. Честно казано, не знаеше дори дали ще поиска да се срещнат пак. Уил изтича към линията за сервис. Погледна към нея и очевидно остана доволен, че е дошла. Придвижи се плавно по пясъка, подготви се за началния удар и даде някакъв сигнал на Скот, който играеше, сякаш животът му зависи от изхода на играта. Щом Скот се обърна към мрежата, Уил извъртя очи да й покаже, че намира амбицията на приятеля си за малко прекалена. „Просто си играем“, сякаш й каза топло. Подхвърли топката във въздуха и я удари силно, после се втурна към единия край на корта да отбие атаката. Гмурна се за топката, вдигайки пелена от пясък, и Рони се зачуди дали жестът му преди малко не е бил илюзия. Топката обаче отлетя прекалено високо и Скот вдигна ядосано ръце, изпепелявайки го с поглед. Уил не му обърна никакво внимание. Смигна на Рони и се подготви за следващия удар.

— Ти и Уил, а?

Вперила хипнотизирано очи в Уил, Рони не бе забелязала, че някой е седнал до нея. Обърна се и позна блондинката, която беше видяла със Скот и Уил в нощта на фестивала.

— Моля?

Русото момиче прокара ръка през косата си и се усмихна, показвайки й всичките си съвършени зъби.

— Ти и Уил. Видях ви да се разхождате заедно.

— О! — отвърна Рони.

Инстинктът й подсказваше да не се впуска в подробности.

Дори да забеляза предпазливата й реакция, блондинката не го показа. Отметна глава с отработен жест и отново я ослепи с усмивка. „Определено използва избелващ препарат“, помисли си Рони.

— Казвам се Ашли. А ти?

— Аз съм Рони.

Ашли не отлепяше поглед от нея.

— И си дошла за ваканцията? — Рони я стрелна с очи и тя се усмихна пак. — Щях да те познавам, ако беше оттук. С Уил се знаем от деца.

— Аха — каза Рони, стараейки се гласът й да прозвучи небрежно.

— Той ти разля содата, нали? Доколкото го познавам, сигурно го е направил нарочно.

— Какво? — примигна Рони.

— Не за пръв го прави. И нека позная. Заведе те за риба, нали? На малкия кей от другата страна на острова?

Този път Рони не успя да прикрие изненадата си.

— Винаги така започва с момичетата. Е, или пък ги води в аквариума.

Рони я изгледа невярващо. Светът около нея сякаш внезапно се стесни.

— Какво намекваш? — попита тя с хриплив глас, изгубила самообладание.

Ашли уви с ръце коленете си.

— Ново момиче — ново завоевание. Не му се сърди — каза тя. — Такъв си е. Природа.

Рони усети как лицето й побледнява. Повтаряше си, че не бива да я слуша, не бива да й вярва, че Уил не е такъв. Ала думите отекваха в съзнанието й…

„Нека позная. Заведе те за риба, нали?“

„Или пък ги води в аквариума…“

Наистина ли беше сгрешила? Май преценяваше погрешно всички тук. Логично може би — нали и без това не искаше да идва? Пое си дълбоко дъх и забелязва, че Ашли я изучава съсредоточено.

— Добре ли си? — попита блондинката и присви съвършено оформените си вежди. — Разстроих ли те?

— Добре съм.

— Изглеждаш така, сякаш ще припаднеш.

— Казах ти, че съм добре — сряза я Рони.

Ашли отвори уста и я затвори. Лицето й омекна.

— О, не. Не ми казвай, че си хлътнала.

„Ново момиче ново завоевание. Такъв си е…“

Думите кънтяха в главата й и не отговори. Ашли продължи невъзмутимо със съчувствен глас:

— Е, не е толкова страшно. Когато пожелае, той наистина е най-чаровното момче на света. Повярвай ми, изпитала съм го лично — кимна към тълпата. — И поне половината момичета тук.

Рони инстинктивно огледа множеството. Различи поне шест красавици в бански, вперили поглед в Уил. Думите заседнаха в гърлото й. Ашли обаче продължаваше: