Никълъс Спаркс - Последна песен

— Трябва да ги отбягваш.

— Старая се. Но те някак си ме намират. Привличам ги.

Рони се усмихна вяло, после се обърна и го погледна в очите.

— Защо сме тук?

— За да ти покажа нещо. Казах ти.

— Виждала съм риби. Посещавала съм и аквариум.

— Знам. Но това е нещо по-специално.

— Защото сме сами?

— Не — отвърна Уил. — Защото ще ти покажа нещо, което посетителите не виждат.

— Какво? Ти и аз в аквариум със солена вода?

— Още по-забележително — ухили се Уил. — Ела.

В подобна ситуация обикновено не би се поколебал да улови за ръка момичето, но с нея не смееше да опита. Посочи с палец почти незабележимия коридор в ъгъла. В края му спря пред поредната врата.

— Не ми казвай, че си имаш кабинет — подразни го тя.

— Не. Не работя тук. Доброволец съм, забрави ли?

Влязоха в просторна сивкава зала, от чиито стени стърчаха тръби. Над главите им бръмчаха флуоресцентни лампи. Заглушаваше ги шумът от огромните водни филтри по стената в далечния край на залата. От гигантски открит аквариум, пълен почти до ръба с океанска вода, долиташе миризма на сол.

Уил я поведе към стоманената платформа около него и изкачи металните стъпала. В далечния край на аквариума имаше плексигласов прозорец. Лампите по тавана осветяваха бледо създанието във водата, което плуваше бавно — след малко Рони го разпозна.

— Морска костенурка?

— По-точно гигантска морска костенурка.

Костенурката се плъзна край стъклото и Рони различи белезите по корубата й и липсващия плавник.

— Как е пострадала?

— Ударило я витло на лодка. Спасиха я преди месец. Беше полумъртва. Ветеринар от щатската клиника ампутира част от предния й плавник. Нарекохме я Мейбъл.

Мейбъл плуваше леко наклонена. Блъсна се в далечната стена на аквариума и започна да обикаля отново.

— Ще се оправи ли?

— Чудо е, че изобщо оживя. Надявам се да се справи. Сега е по-силна. Но никой не знае дали ще оцелее в океана.

Рони видя как Мейбъл се блъсна отново в стената. Когато костенурката коригира курса си, тя се обърна към Уил.

— Защо държеше да я видя?

— Защото смятах, че ще я харесаш. Тя ми е любимка. Нищо, че е цялата в белези.

Рони се замисли над думите му, но замълча. Обърна се и пак загледа Мейбъл. Костенурката изчезна в сенките в дъното. Рони въздъхна.

— Не си ли на работа?

— Днес почивам.

— Предимството да работиш за баща си, а?

— Може и така да е.

Рони почука по стъклото, за да привлече вниманието на Мейбъл. След малко се обърна отново към него.

— И как прекарваш обикновено почивния си ден?

— По добрия стар южняшки начин значи. Ходиш на риболов, съзерцаваш облаците. Представям си как дъвчеш тютюн…

Останаха още половин час в аквариума. Рони хареса много тюлените, а после Уил я заведе в ловния магазин да купят замразени скариди. След това я закара до спокойно място край брега и извади риболовните принадлежности, скътани в багажника на пикапа. Поведе я към края на малък кей, където седнаха, провесили крака над водата.

— Не се дръж като сноб — укори я той. — Вярваш или не, Югът е страхотен. Имаме канализация и прочее. А през почивните дни излизаме на сафари.

— Сафари?

— Караме пикапите си из калта.

Рони си придаде замечтано изражение.

— Звучи толкова… интелектуално.

Той я бутна закачливо с лакът.

— Е, дразни ме, щом искаш. Но е забавно. Калта пръска по предното стъкло, полепва по гумите и омазва приятелчето зад теб.

— Прилошава ми само като си го представя — безизразно констатира Рони.

— Предполагам, че ти се забавляваш другояче в града.

Рони поклати глава.

— Мм… да. Донякъде.

— Обзалагам се, че си стоиш само в Ню Йорк.

— Нищо подобно. Сега съм тук, нали?

— Знаеш какво имам предвид. В събота и неделя…

— Че защо да пътувам извън града?

— За да поостанеш насаме например.

— Мога да се уединя и в стаята си.

— Къде ходиш, когато ти се прииска да поседнеш под някое дърво и да почетеш?

— В Сентръл Парк — отвърна Рони, без да се замисля. — Харесала съм си едно страхотно хълмче. И на две крачки продават капучино.

Уил поклати глава с престорено съжаление.

— Градско момиче! Хващала ли си някога въдица?

— Едва ли е много трудно. Слагаш стръвта, мяташ и чакаш. Така ли е?

— Не е толкова просто. Трябва да прецениш къде да хвърлиш и да успееш да метнеш точно там. Трябва да знаеш какви плувки и каква стръв да използваш — зависи от рибата, която искаш да хванеш, и от бистротата на водата. Освен това трябва да усетиш кога кълве. Ако избързаш или закъснееш, изпускаш рибата.