Никълъс Спаркс - Последна песен

— Това не е отговор.

— Приятно ми е да играя. Не знам обаче дали го обичам.

— Но обичаш да блъскаш хората?

— Зависи с кого се сблъсквам. Преди два дни късметът определено беше на моя страна.

— Смяташ за добре, че ме поля?

— Ако не те бях полял, сега нямаше да съм тук.

— А аз щях да се наслаждавам на тихата, спокойна нощ на плажа.

— Не знам — усмихна се той. — Май преувеличават чара на тихите, спокойни нощи.

— Е, явно тази вечер няма да разбера дали е така.

Уил се засмя.

— Къде учиш? — попита той.

— Не уча. Преди няколко седмици се дипломирах. А ти?

— Аз завърших „Лейни“. Гимназията на Майкъл Джордан.

— Съучениците ти сигурно все това повтарят.

— Не всички — поправи я той. — Само завършилите.

Рони извъртя очи.

— Добре де. А по-нататък? За баща си ли смяташ да работиш?

— Само през лятото.

Уил взе шепа пясък и го остави да изтече между пръстите му.

— А после?

— Не мога да ти кажа.

— Защо?

— Не те познавам достатъчно, за да споделям поверителна информация.

— Подскажи ми малко — настоя тя.

— Ти първа. Какво планираш?

Рони се замисли.

— Сериозно се замислям дали да не стана страж на малки костенурчета. Явно ми се удава. Да беше видял как прогоних миещата мечка! Избяга, все едно Терминатор я е погнал по петите.

— Скот ще ти хареса — каза Уил. Забелязал недоумението й, поясни: — Волейболният ми партньор. Цар е на филмовите сравнения. Пуска по някое във всяко изречение. Е, обикновено с еротичен подтекст.

— Звучи като дар божи.

— О, така си е. Искаш ли да ти го демонстрира лично?

— Не, благодаря. Не си падам по еротичните намеци.

— Може да ти допадне.

— Не смятам.

Задържа погледа й. Отбеляза, че е по-хубава, отколкото си я спомня. И в допълнение остроумна и забавна.

Бризът полюшваше тревите край гнездото, ритмичният прибой ги обграждаше отвсякъде като в пашкул. Лампите в крайбрежните къщи светеха ярко.

— Може ли един въпрос?

— Нима мога да ти забраня?

Той плъзна крака по пясъка.

— Какви са ти отношенията с Блейз?

Тя застина леко в тишината.

— Какво имаш предвид?

— Питах се защо тръгна с нея онази вечер.

— Аха — рече тя. Макар да не разбра защо, стори му се, че в тона й долавя облекчение. — Всъщност се запознахме, когато ме поля със содата. Точно след като избърсах твоята порция.

— Шегуваш се.

— Не. Доколкото разбирам, в тази част на света поливането с газирани напитки е равностойно на „Здрасти, приятно ми е да се запознаем“. Честно казано, според мен стандартният начин е по-уместен, но знае ли човек? — Рони пое дъх. — Както и да е… стори ми се приятна, не познавах никого тук и просто…

— Остана ли снощи при теб?

— Не — поклати глава Рони.

— Нима? Отказа да бди над костенурките?

— Не съм й казвала за тях.

Уил разбра, че тя не иска да обсъжда повече темата, и махна към плажа.

— Да се поразходим ли?

— Романтична разходка ли имаш предвид или само разходка?

— Бих казал… само разходка.

— Добър избор — плесна с ръце Рони. — Но не искам да се отдалечаваме много. От аквариума така и не се погрижиха за миещата мечка, а тя сигурно се навърта наоколо.

— Ще се погрижат. А и доброволец от аквариума помага за опазването на яйцата.

— Така е — отвърна Рони. — Но въпросът е „защо“?

Тръгнаха към кея покрай крайбрежните къщи с просторни веранди и стъпала към плажа. Малко по-надолу празнуваха — лампите на третия етаж светеха, а облегнати на перилата, три-четири двойки съзерцаваха посребрените от луната вълни.

Не говориха много, но незнайно защо мълчанието не ги притесняваше. Рони крачеше леко встрани, за да не допрат случайно раменете си, понякога изучаваше пясъка, друг път се взираше напред. От време на време Уил забелязваше мимолетна усмивка да заиграва по устните й, сякаш си припомняше весела случка, която още не му е разказала. Поспираше да събира миди, разглеждаше ги съсредоточена на лунната светлина и изхвърляше повечето. Останалите пъхаше в джоба си.

Не знаеше почти нищо за нея. В много отношения тя си оставаше загадка — пълна противоположност на предсказуемата Ашли. С нея знаеше какво ще получи, макар да не го желаеше. Рони обаче безспорно беше различна и когато му се усмихна — неочаквано и искрено — той почувства, че е прочела мислите му. Заля го приятна топлина и когато накрая се запътиха обратно към гнездото, той внезапно си представи как крачи до нея по плажа всяка нощ, ден след ден.

Рони влезе в къщата да говори с баща си, докато Уил разопаковаше вещите си. Разпъна спалния чувал до гнездото. Искаше му се тя да бе останала с него. Но вече го беше предупредила, че баща й няма да се съгласи за нищо на света. Радваше се поне, че ще я отмени, за да поспи в собственото си легло след двете нощи на открито.