Никълъс Спаркс - Последна песен

Миещата мечка подуши въздуха и се запъти към гнездото, защитено само от предупредителната жълта лента.

— О, по дяволите!

Захвърли пижамата и излетя от стаята. Прекоси тичешком кухнята и дневната. Вече пред вратата дочу разтревожения глас на баща си:

— Какво има?

Рони се втурна към дюната, размаха ръце и закрещя:

— Не! Махай се! Спри!

Миещата мечка вдигна глава и бързо изчезна в сухата трева зад дюната.

— Какво има? Какво става?

Обърна се. Джона и баща й стояха на верандата.

— Не са поставили клетката!

„Блекли Брейкс“ бяха отворили врати едва преди десет минути, когато Уил я видя да влиза и да се втурва право към центъра на сервиза.

Уил избърса ръце в кърпата и тръгна към нея.

— Здрасти! — усмихна се той. — Не очаквах да се отбиеш.

— Благодаря ти много! — отсече тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Помолих те за една дреболия! Просто да се обадиш и да ги накараш да сложат клетката! Но ти не намери време!

— Почакай… какво се е случило? — примигна Уил.

— Казах ти, че видях миеща мечка да се навърта край гнездото!

— Там ли са яйцата?

— Не мисля, че те интересува. Да не би от волейбола да си започнал да забравяш?

— Просто искам да знам дали гнездото е наред.

Рони го изгледа гневно.

— Да. Наред е. Но не благодарение на теб. Обърна се и хукна към изхода.

— Почакай! — извика той. — Чакай малко!

Тя не му обърна никакво внимание. Уил я изгледа шокирано как профучава през входа.

— Какво, по дяволите, става?

Зад гърба му Скот надничаше откъм платформата.

— Направи ми услуга!

— Какво ти трябва?

Уил извади връзка ключове от джоба си и хукна към пикапа, който беше паркирал отвън.

— Покрий ме! Имам малко работа.

Скот притича към него.

— Чакай! Какво ще правиш?

— Ще се върна веднага щом приключа! Ако татко се появи, кажи му, че се връщам бързо. Започвай сам!

— Къде отиваш? — извика Скот.

Този път Уил не отговори и Скот се приближи.

— Хайде, човече! Не ме оставяй сам! Чакат ни купища коли!

Уил не му обърна внимание. Затича към пикапа, уверен накъде трябва да върви.

Откри я край дюната час по-късно. Седеше до гнездото все така ядосана.

Видя го, че приближава, и скръсти ръце.

— Какво искаш?

— Не ме изслуша. Извиках ти.

— Вярно.

Той огледа гнездото.

— Всичко е наред. Какъв е проблемът?

— Наред е. Да. Не благодарение на теб.

Уил се подразни.

— Защо вдигаш врява тогава?

— Вдигам врява, защото пак спах навън, за да не се върне миещата мечка. Същата, за която те предупредих!

— Спа навън?

— Глух ли си? Да, спах тук. Две нощи, понеже ти не си свърши работата! Ако не бях погледнала случайно през прозореца, миещата мечка щеше да изяде яйцата. Беше на няколко крачки от гнездото, когато я прогоних. И после се наложи да остана тук, защото знаех, че ще се върне. Затова те помолих да се обадиш всъщност! Въобразих си, че няма да забравиш!

Скръстила отново ръце, тя сякаш се опитваше да го унищожи с поглед.

— Да повторим, за да съм сигурен, че схващам правилно — не се сдържа той. — Видя миеща мечка, помоли ме да се обадя, после видя животинката отново. И спа навън. Така ли е?

Рони отвори уста, но бързо я затвори. Извърна се и тръгна към къщи.

— Утре сутринта ще дойдат! — извика Уил. — И за сведение — наистина се обадих! Два пъти. Първо, като сложих лентата и после — след работа. Кога най-сетне ще ме изслушаш?

Тя спря, но не се обърна към него. Той продължи:

— И тази сутрин, след като си тръгна, отидох право при директора на аквариума и говорих лично с него. Обеща да дойдат утре сутринта. Планирали го за днес, но на „Холдън Бийч“ открили осем гнезда.

Рони бавно се извърна и го изгледа изпитателно, за да се увери, че говори истината.

— Това обаче няма да помогне на моите костенурки тази вечер, нали?

— Твоите костенурки?

— Да — отвърна Рони решително. — Моята къща. Моите костенурки.

После се обърна и закрачи към къщи, сякаш той не съществуваше.

Харесваше я. Чисто и просто.

На връщане към сервиза Уил още не можеше да си обясни защо я харесва. Нито веднъж обаче не бе хуквал след Ашли така, както след нея. Това момиче винаги го изненадваше. Допадаше му откровеността й, допадаше му, че не успява да я смути. По ирония на съдбата топката беше в неговото поле. Първо я блъсна и я поля, после тя го видя да се забърква в побой, а тази сутрин го взе или за идиот, или за мързеливец.

Нямаше проблем, естествено. Не му беше приятелка, той дори не я познаваше… но незнайно защо, колкото и налудничаво да звучеше, искаше да й направи добро впечатление. Искаше и тя да го хареса.