Никълъс Спаркс - Последна песен

Баща й почука с шпатулата по ръба на тигана.

— Както и да е… сметнах, че е по-добре да отложа обаждането, докато не уточним всички подробности. Не искам да тревожа излишно майка ти.

— Имаш предвид, че може и да не й кажеш?

— Освен ако ти не държиш.

— Не, никак — бързо отвърна Рони. — Прав си. Най-добре да изчакаме.

— Съгласен — баща й разбърка за последно сместа в тигана и изключи котлона. — Мисля, че е готово. Гладна ли си?

— Умирам от глад — призна Рони.

Стив извади чиния от шкафа, сложи вътре една царевична питка, гребна от сместа в тигана и щедро посипа питката.

— Стига ли? — попита я.

— Напълно.

— Искаш ли кафе? Сварил съм — подаде й чаша. — Джона спомена, че понякога ходиш в „Старбъкс“, затова купих оттам. Може би в заведението го приготвят по-добре, но това е положението.

Рони взе чашата и го погледна втренчено.

— Защо си толкова мил с мен?

— Защо не?

„Понеже аз не бях много мила с теб“, би могла да отвърне. Но вместо това само измърмори някаква благодарност и си помисли, че се чувства като героиня в епизод от „Зоната на здрача“, в който баща й незнайно как е забравил напълно последните три години.

Наля си кафе и седна до масата. След минута Стив се настани до нея с пълна чиния и започна да навива питката си.

— Добре ли мина нощта?

— Да, докато спях. Събуждането не беше приятно.

— Твърде късно се сетих, че май трябваше да купя надуваем матрак.

— Няма проблем. Но ще полегна след закуска. Предишните два дни бяха доста изморителни.

— Може би не бива да пиеш кафе.

— Няма да ми попречи. Повярвай ми, ще заспя като къпана.

Зад тях Джона влезе в кухнята с пижамата си с трансформъри и щръкнала на всички страни коса. Рони се усмихна.

— Добро утро, Джона — поздрави тя.

— Добре ли са костенурките?

— Абсолютно — увери го Рони.

— Браво! — похвали я той, почеса се по гърба и тръгна към печката. — Какво има за закуска?

— Буритос — отговори Стив.

Джона разгледа отчаяно сместа в тигана, после питките върху плота.

— Не ми казвай, че си преминал към тъмната страна, татко!

Стив се опита да възпре усмивката си.

— Вкусно е.

— Но това е тофу! Отвратително!

Рони се засмя и стана.

— Да ти претопля кексче?

Джона сякаш се напрегна да прецени дали въпросът е подвеждащ.

— И мляко с какао?

Рони погледна към баща си.

— В хладилника има достатъчно — каза той.

Тя наля чаша с мляко на Джона и я остави върху масата. Брат й не помръдна.

— Добре… какво всъщност става?

— Моля?

— Не е нормално — констатира той. — Някой трябва да е ядосан. Сутрин винаги някой е ядосан.

— Мен ли имаш предвид? — попита Рони и сложи две кексчета в микровълновата фурна. — Аз винаги съм в добро настроение.

— О, да — присви очи Джона. — Сигурна ли си, че костенурките са добре? Защото се държите, сякаш са умрели.

— Нищо им няма. Честна дума — увери го Рони.

— Ще проверя.

— Добре!

Той я изгледа изпитателно.

— Какво ще правиш днес? — поинтересува се усмихнато Стив. — След дрямката.

Джона протегна ръка към чашата.

— Ти никога не подремваш.

— Спя, когато съм изморена.

— Не — поклати глава Джона. — Нещо определено не е наред.

Остави чашата с мляко и продължи:

— Става нещо странно и аз няма да се откажа, докато не открия какво е.

Като се нахрани и успокои Джона, Рони се оттегли в спалнята. Баща й я последва с няколко хавлиени кърпи, които увеси върху корнизите. Не че тя имаше нужда от тях. Заспа почти на мига и се събуди плувнала в пот в ранния следобед. След дълъг хладен душ отиде в работилницата да разкаже на баща си и Джона какво е намислила. Баща й не обели и дума, че смята да я наказва.

Възможно беше, разбира се, да й забрани да излиза по-късно, след разговора с полицая и с майка й. Или пък наистина казваше истината и вярваше, че е невинна.

Както и да е, налагаше се да намери Блейз. Следващите няколко часа я търси навсякъде — в къщата на майка й, в закусвалнята. Дори в музикалния магазин — не влезе вътре, но надзърна през витрината с туптящо сърце, когато управителят се обърна гърбом. Блейз обаче не беше и там.

Рони отиде на кея и разгледа плажа — и тук не извади късмет. Възможно беше, естествено, Блейз да е в „Бауърс Пойнт“ — любимото място на шайката на Маркъс. Но Рони не искаше да ходи там сама. Не искаше да вижда Маркъс, камо ли да се опитва да вразуми Блейз в негово присъствие.

Беше на път да се откаже и да се прибере у дома, когато я забеляза между две дюни по-надолу край брега. Втурна се по стълбите, без да я изпуска от очи, после забърза по плажа. Блейз не показа с нищо, че я е забелязала да приближава. Седна върху дюната и се взря към водата.