Никълъс Спаркс - Последна песен

Все пак тя беше едва на седемнадесет, а той й беше баща, което означаваше, че задължително ще я наглежда през час-два. Едва ли щеше да успее да мигне.

Луната приличаше на възтънък резен, ала небето бе ясно. Крачейки през сенките, Стив се замисли за разговора им край гнездото на костенурката. Как ли приемаше дъщеря му факта, че е скрил пианото? Дали утре сутринта щеше да се събуди в същото настроение, с което го посрещна? Не знаеше. Приближи се до заспалата Рони. На фона на играещите светлини и сенки тя изглеждаше едновременно по-малка и по-голяма, отколкото беше в действителност. За кой ли път Стив се замисли за годините, които е изгубил и няма как да върне обратно.

Огледа плажа. Не забеляза никого, обърна се и влезе в къщата. Седна на дивана и пусна телевизора, прехвърли всички канали и накрая го изключи. Отиде в стаята си и се сви в леглото.

Заспа почти мигновено, но след час се събуди. Излезе на пръсти навън и тръгна да нагледа дъщеря си, която обичаше повече от всичко на света.

Когато се събуди, първата й мисъл беше, че цялото тяло я боли. Гърбът й беше вдървен, вратът — също, а когато събра смелост да се надигне, остра болка прониза раменете й.

Не можеше да си представи, че някои обожават да спят на открито. Навремето приятелите й с упоение описваха предимствата на лагеруването, ала тя ги смяташе за побъркани. Да спиш върху земята си беше истинско мъчение.

А също и палещото слънце. Съдейки по факта, че досега се събуждаше с фермерите, предположи, че и днес е така. Сигурно нямаше седем. Слънцето висеше ниско над океана, неколцина разхождаха кучетата си или тичаха край брега. Несъмнено бяха спали в легло. Не можеше да си представи да ходи, камо ли да спринтира. В момента, й беше трудно дори да диша, без да припадне.

Събра воля и бавно се изправи на крака. Чак тогава си спомни защо всъщност е тук. Провери гнездото и с облекчение отбеляза, че е непокътнато. Лека-полека болките започнаха да стихват. Почуди се мимоходом как ли намира Блейз спането на плажа и изведнъж си спомни какво й бе причинила.

Арестуваха я за кражба от магазин! Сериозна кражба. Истинско престъпление.

Затвори очи и вчерашните събития сякаш оживяха отново — как управителят на магазина не отлепяше очи от нея, докато дойде полицията, колко разочарован изглеждаше полицай Пийт, когато я откарваше в управлението, ужасното телефонно обаждане до баща й. Едва се удържа да не повърне в колата към къщи.

Единственият светъл момент беше, че баща й не вдигна врява до бога. И още по-невероятно — повярва, че е невинна. Още не беше разказал на майка й. Направеше ли го, с нея бе свършено. Майка й щеше да крещи и да вие, докато баща й се предадеше и я накажеше да не излиза. След инцидента в Ню Йорк Ким я беше държала под ключ цял месец, а този път простъпката бе далеч, далеч по-сериозна.

Отново й призля. Не можеше да си представи да прекара цялото лято в стаята си — всъщност общата им стая с Джона — при това на място, където не искаше да бъде. Дали беше стигнала дъното? Протегна ръце над главата си и извика от острата болка в раменете. Спусна ги бавно, с разкривено лице.

За няколко минути завлече вещите си до задната веранда. Макар гнездото да беше точно зад къщата им, не искаше съседите да разберат, че е спала отвън. Заради лъскавите им домове тя си беше направила извода, че са от хората, които държат да се наслаждават на съвършена гледка, щом седнат на верандата да си пият сутрешното кафе. Спалните чували край имотите им навярно никак не се връзваха с представите им за съвършенство, а Рони не желаеше нови срещи с полицията. С нейния късмет сигурно щяха да я арестуват за скитничество. Сериозно престъпление.

Наложи се да пренася лагера на два пъти — нямаше сили да вземе всичко наведнъж. Накрая разбра, че е забравила „Анна Каренина“. Смяташе да почете снощи, ала се оказа твърде изморена и скри книгата под изхвърлена от вълните дъска, за да не я навлажни морската влага. Когато се върна да я вземе, забеляза към къщата им да приближава мъж в работен комбинезон с надпис „Блекли Брейкс“, понесъл ролка жълто тиксо и наръч пръчки.

Когато взе книгата си, мъжът бе приближил съвсем и обикаляше около дюната. Тя тръгна към него, питайки се какво прави. Той се обърна към нея. Очите им се срещнаха и за пръв път в живота си Рони сякаш онемя.

Веднага го позна въпреки работното облекло. Спомни си как изглеждаше без риза — мускулест и с приятен слънчев загар, с потна кестенява коса и платнена гривна на ръката. Момчето от волейболното игрище, което се блъсна в нея и чийто приятел едва не се сби с Маркъс.