Никълъс Спаркс - Последна песен

Въздъхна и почувства как и малкото останала му енергия го напуска. Пред тях се блещеше слънцето — горещо и гневно оранжево кълбо. Дъщеря му трябваше да знае истината.

— Вярвам ти — каза той.

Прибраха се на свечеряване. Стив излезе да погледне гнездото на костенурката. Настъпваше красива крайокеанска нощ — с мек бриз, с обагрено в хиляди нюанси небе. Група делфини подскачаха над водната повърхност. По два пъти на ден минаваха пред къщата и Стив си напомни да каже на Джона. Видеше ли ги, синът му несъмнено щеше да поиска да отплува към тях и да ги докосне. На младини и Стив се беше опитвал, но нито веднъж не успя.

Ужасяваше го мисълта, че трябва да се обади на Ким и да й разкаже за случилото се. За да отложи неприятния момент, седна на дюната до гнездото и се взря в бледите следи на костенурката. Вятърът и хората ги бяха изтрили почти напълно. С изключение на едва забележимата издатина на мястото, където дюната се сливаше с плажа, гнездото беше практически невидимо и няколкото яйца приличаха на бледи, гладки камъчета.

Парче найлон се носеше по пясъка. Стив се протегна да го улови и забеляза Рони да приближава. Вървеше бавно, със скръстени ръце и наведена глава, а косата закриваше лицето й. Спря на няколко крачки от него.

— Ядосан ли си ми? — попита.

За пръв път, откакто бе пристигнала, му говореше без намек от гняв и напрежение.

— Не — отвърна Стив. — Никак.

— Защо тогава си тук?

Той посочи към гнездото.

— Проверявам гнездото на морската костенурка. Снощи е снесла. Виждала ли си морска костенурка?

Рони поклати глава и Стив продължи:

— Красиви създания. С червеникавокафява коруба. Някои тежат по триста килограма. Северна Каролина е сред малкото места, където гнездят. Застрашен вид са. Само една на хиляда доживява до зрялост. Не искам миещите мечки да намерят гнездото, преди малките да са се излюпили.

— Как ще познаят, че е тук?

— Когато снасят, женските костенурки уринират. Миещите мечки ги надушват. Открият ли гнездото, ще изядат всички яйца. Като малък видях гнездо от другата страна на кея. На следния ден заварих само натрошени черупки. Тъжна гледка.

— Вчера на верандата имаше една миеща мечка.

— Знам. Ровеше в боклука. Щом се приберем, ще оставя съобщение на аквариума. Надявам се утре да изпратят някого със специална клетка, която да държи настрани натрапниците.

— Ами тази нощ?

— Ще трябва да се надяваме.

Рони преметна кичур коса над ухото си.

— Татко? Искам да те питам нещо.

— Разбира се.

— Защо каза, че ми вярваш?

В профила й виждаше и младата жена, в която дъщеря му се превръщаше, и малкото момиче от спомените си.

— Защото ти вярвам.

— Затова ли направи стена да скриеш пианото? — погледна го косо тя. — Веднага я забелязах.

Стив поклати глава.

— Не. Направих я, защото те обичам.

Рони се усмихна леко и след кратко колебание седна до него. Гледаха как вълните се разбиват ритмично в брега. Скоро щеше да настъпи приливът и плажът се бе стопил наполовина.

— Какво ще стане сега? — попита Рони.

— Пийт ще говори със собственика, но не знам… Няколко от записите са много ценни. И скъпи.

Сърцето й се сви.

— Каза ли на мама?

— Не.

— Ще й кажеш ли?

— Вероятно.

Замълчаха. Група сърфисти минаха пред тях, понесли дъските си. В далечината бавно се оформяха големи вълни, блъскаха се една в друга и пак се надигаха.

— Кога ще се свържеш с аквариума?

— Ей сега се прибирам. Джона сигурно вече е гладен. Ще се захващам с вечерята.

Рони се взря в гнездото. Стомахът й беше свит от напрежение. Не би могла да хапне и залък.

— Не искам яйцата на костенурката да пострадат.

Стив я погледна.

— Какво предлагаш?

Няколко часа по-късно, след като сложи Джона в леглото, Стив излезе на задната веранда да провери как е Рони. Надвечер, след като остави съобщение на служителите в аквариума, той се бе отбил в магазина, за да купи всичко необходимо — лек спален чувал, лагерен фенер, евтина възглавница и спрей против насекоми.

Притесняваше се, че Рони ще спи навън, ала тя бе непреклонна и подтикът й да защити гнездото беше похвален. Успокои го, че няма от какво да се бои. До известна степен сигурно беше права. Като повечето отрасли в Манхатън деца, тя се бе научила на предпазливост, беше видяла и преживяла достатъчно, за да разбира, че понякога светът крие опасности. Гнездото се намираше на петдесетина крачки от прозореца на спалнята му — непременно щеше да го остави отворен — и нямаше как да не чуе, ако Рони изпадне в беда. Формата на обветрената дюна и местоположението на гнездото свеждаха почти до нула възможността някой да забележи дъщеря му.