Никълъс Спаркс - Последна песен

Застинал пред нея, той сякаш също не знаеше какво да каже. Макар да звучеше налудничаво, стори й се, че повторната им среща го зарадва. Колкото и нелогично да изглеждаше, прочете го в очите му, когато я разпозна, и в последвалата усмивка.

— Хей, ето те пак! — каза той. — Добро утро!

Рони не знаеше как да тълкува приятелския му тон.

— Какво правиш тук? — попита тя.

— Обадиха ми се от аквариума. Снощи някой съобщил, че е намерил гнездо на морска костенурка. Помолиха ме да намина да проверя.

— Работиш в аквариума?

— Доброволец съм — поклати глава той. — Работя в автосервиза на баща си. Не си виждала гнездо на костенурка наоколо, нали?

Рони се поотпусна.

— Ей там е! — посочи тя.

— О, страхотно! — усмихна се той. — Надявах се да е близо до някоя къща.

— Защо?

— Заради бурите. Ако вълните залеят гнездото, малките няма да се излюпят.

— Но нали са морски костенурки?

Той разпери ръце.

— Знам. И на мен ми е странно, но природата го е измислила така. Миналата година тропическа буря унищожи няколко гнезда. Тъжна работа. Застрашен вид са. Само една на хиляда доживява зряла възраст.

— Да, наясно съм.

— Така ли? — впечатли се той.

— Баща ми ми каза.

— О! — той махна дружелюбно към плажа. — Значи живееш някъде тук?

— Защо питаш?

— Просто поддържам разговора — искрено отвърна той. — Между другото, казвам се Уил.

— Привет, Уил.

Той помълча.

— Интересно — рече накрая.

— Кое?

— Обикновено когато някой се представи, другият отвръща със същото.

— Аз не съм като другите.

Рони кръстоса ръце и отстъпи назад.

— Вече усетих — усмихна се Уил. — Съжалявам, че те блъснах.

— Забрави ли, че вече се извини?

— Не. Но ти май се ядоса много.

— Содата ми намокри цялата блуза.

— Лошо. Трябва да си по-наблюдателна.

— Моля?

— Волейболът е динамична игра.

Рони сложи ръце на кръста.

— Искаш да кажеш, че аз съм виновна?

— Искам просто да те предпазя. Както споменах, стана ми неприятно, че те блъснах.

На Рони й се стори, че Уил се опитва да флиртува. Необяснимо — тя определено не беше негов тип и честно казано, той пък не беше неин. В този ранен час обаче не беше в настроение да разплита мистерии. Посочи тиксото и пръчките, за да върне разговора към неотложната тема.

— С това ли смяташ да опазиш яйцата от миещите мечки?

— Не. Просто ще маркирам гнездото, за да го открият по-лесно момчетата с клетката.

— Кога ще я поставят?

— Не знам — вдигна рамене той. — Сигурно след ден-два.

Рони си спомни натъртеното си тяло и заклати глава.

— Не, не мисля. Ще им се обадиш и ще им кажеш, че още днес трябва да вземат мерки да опазят гнездото. Предай им, че снощи съм видяла миеща мечка да се навърта наоколо.

— Наистина ли?

— Кажи им. Непременно.

— Веднага щом приключа с това. Обещавам.

Тя го изгледа с присвити очи — твърде лесно обещание — но преди да продължи, баща й се появи на верандата.

— Добро утро, скъпа — извика той. — Закуската е почти готова. Идвай, ако си гладна!

Уил погледна към баща й, после отново се обърна към нея.

— Тук ли живееш?

Вместо да отговори, Рони пристъпи назад.

— Няма да забравиш да се обадиш в аквариума, нали?

Закрачи към къщата. Когато стъпи на верандата, Уил й викна:

— Хей!

Тя се обърна.

— Не ми каза как се казваш.

— Да. Май си прав.

Тръгна към вратата, напомняйки си да не поглежда назад. Неволно обаче се извърна крадешком.

Очите им се срещнаха и той повдигна вежди. Рони се порица мислено, доволна, че не му се представи.

В кухнята баща й стоеше пред печката и разбъркваше нещо в тигана. На плота до него лежеше пакет царевични питки. Рони отбеляза мислено изкусителния аромат. От вчера следобед не бе хапвала нищо.

— Здравей отново — поздрави през рамо баща й. — С кого говореше?

— Някакво момче от аквариума. Дошъл е да маркира гнездото. Ти какво готвиш?

— Вегетариански буритос.

— Шегуваш се.

— С ориз, боб и тофу. Слага се върху питката. Надявам се да е вкусно. Намерих рецептата онлайн, не мога да гарантирам какво ще излезе.

— Убедена съм, че ще се получи — каза Рони. Кръстоса ръце и реши да не отлага повече. — Говори ли вече с мама?

Стив поклати глава.

— Не още. Но се обадих на Пийт. Каза, че не успял да говори със собственичката. Била извън града.

— Жена ли е?

— Мъжът от магазина май й е племенник. Но Пийт обясни, че със собственичката се знаят отдавна.

— О — отвърна Рони, питайки се дали това ще помогне.