Никълъс Спаркс - Последна песен

Рони се засили да прекоси бързо дневната, надявайки се да стигне до вратата, преди брат й да я заговори.

— О, здрасти, Рони — усмихна се той.

— Здрасти, Джона. Чао, Джона!

Протегна се към дръжката на вратата.

— Слънчице? — чу баща си да казва. Спря да свири. — Ще поговорим ли за снощи?

— Нямам време — отвърна Рони, намествайки плажната чанта.

— Просто искам да знам къде се губиш по цял ден.

— Никъде. Не е важно.

— Важно е.

— Не, татко. Не е — твърдо произнесе Рони. — И бързам.

Джона махна към вратата с десертчето.

— Закъде? Къде отиваш?

Точно тази тема искаше да избегне.

— Не е твоя работа.

— Кога ще се върнеш?

— Не знам.

— За обяд или за вечеря?

— Не знам — отсече Рони. — Тръгвам.

Баща й пак засвири. Третата й композиция от „Карнеги Хол“. Сякаш наистина въртеше диска на майка й.

— По-късно ще пускаме хвърчила. С татко — обяви Джона.

Тя като че ли не го чу. Обърна се рязко към баща си.

— Кога ще престанеш? — викна му.

Той вдигна рязко ръце от клавишите.

— Какво?

— Музиката! Да не мислиш, че не я разпознавам? Разбирам какво си намислил, но вече ти казах, че не смятам да свиря.

— Вярвам ти.

— Защо тогава се опитваш да ме накараш да си променя решението? Защо непрекъснато седиш пред пианото?

Баща й изглеждаше искрено объркан.

— Няма нищо общо с теб — каза той. — Просто… така се чувствам по-добре.

— Е, на мен пък ми призлява. Не схващаш ли? Мразя пианото! Омразно ми е, че свирех по цял ден. И мразя дори да виждам проклетия инструмент!

Преди баща й да успее да отговори, Рони се обърна, грабна десертчето от ръката на Джона и излетя навън.

След няколко часа търсене откри Блейз в музикалния магазин, където се отбиха вчера — на няколко пресечки от кея. Рони не знаеше какво да очаква, когато за пръв път влязоха тук — в ерата на даунлоудите и МР3-те този тип магазини изглеждаха отживелица, ала Блейз я увери, че си струва. Излезе права.

Освен дискове в магазина бяха изложени плочи — хиляди плочи, някои очевидно колекционерска рядкост, включително неразопакован албум „Аби Роуд“. По стените висяха няколко 45-оборотни антики с подписи на Елвис Пресли, Боб Марли и Ричи Валенса. Рони се удиви, че не ги държат под ключ или в сейф. Несъмнено бяха много ценни, но управителят на магазина сякаш вчера се бе пренесъл от 60-те в наши дни — с дълга сива коса, вързана на опашка до кръста и очила а ла Джон Ленън. Освен това май познаваше всички. Носеше сандали и хавайска риза и макар да беше връстник на дядовците й, знаеше повече за музиката от всичките й познати, включително много нови ъндърграунд парчета, които не беше чувала в Ню Йорк. По задната стена на магазина бяха наредени слушалки и клиентите можеха да слушат албуми и дискове или да свалят музика.

Рони надзърна през витрината и видя Блейз — обвила слушалката с една ръка, а с другата потупваше в ритъма на музиката, която слушаше.

По никакъв начин не изглеждаше да се е подготвила за плаж.

Рони пое дълбоко дъх и влезе вътре. Колкото и зле да звучеше — честно казано, не предполагаше, че Блейз ще се напие снощи — тя се надяваше новата й приятелка да е била толкова отнесена, че да е забравила случилото се. Или още по-добре — да е била достатъчно трезва да разбере, че Рони не проявява никакъв интерес към Маркъс.

Още щом тръгна между щандовете с дискове, усети, че Блейз я очаква. Тя намали звука, въпреки че не свали слушалките, и се обърна. Рони чуваше музиката — нещо шумно и гневно, което не разпозна. Блейз събра дисковете.

— Мислех, че сме приятелки — каза тя.

— Приятелки сме — настоя Рони. — Търсих те навсякъде, понеже не исках да останеш с погрешно впечатление за снощи.

Блейз я измери с леден поглед.

— Имаш предвид поканата да се поразходите сами с Маркъс?

— Нищо подобно — умолително подхвана Рони. — Не съм го канила никъде. Не разбирам игричката му…

— Игричката му? Неговата игричка? — Блейз захвърли ядно слушалките. — Видях как го зяпаш! Чух какво каза!

— Но аз не съм казала нищо! Не съм го молила да се разходим…

— Опита се да го целунеш!

— Какво говориш? Не съм се опитвала да го целуна…

Блейз пристъпи напред.

— Той ми каза!

— Значи лъже! — отсече Рони. — Много е сбъркано това момче.

— Не… да не си посмяла…

— Излъгал те е. За нищо на света не бих го целунала. Дори не ми харесва. Дойдох само защото ти настоя.

Блейз дълго мълча. Рони се запита дали в крайна сметка ще я разбере.