Никълъс Спаркс - Последна песен

— Отегчаваме ли те?

Обърна се и видя, че Маркъс е застанал зад нея. Държеше огнено кълбо и го прокарваше по опакото на дланта си.

— Просто ми се прииска да постоя край вълните.

— Да ти донеса ли бира?

Начинът, по който я попита, й подсказа, че знае отговора.

— Не пия.

— Защо?

„Защото ако пиеш, оглупяваш“, би отвърнала при други обстоятелства. Ала се въздържа. Обясненията само щяха да удължат разговора.

— Просто не пия. Това е.

— Просто „не“?

— Щом така предпочиташ.

В тъмнината различи бледа усмивка по лицето му, ала очите му си оставаха тъмни ями.

— Мислиш ли, че ни превъзхождаш?

— Не.

— Хайде тогава — махна той към огъня. — Ела при нас.

— Тук съм си добре.

Маркъс погледна през рамо. Зад гърба му Рони видя как Блейз рови в хладилната чанта за поредната бира — последното, от което се нуждаеше. Вече залиташе.

Без предупреждение Маркъс пристъпи рязко към нея и се протегна към кръста й. Стисна я и я придърпа към себе си.

— Да се поразходим по плажа.

— Не — просъска му тя. — Не искам. И си махни ръцете от мен.

Не я послуша. Очевидно му беше забавно.

— Притесняваш се какво ще си помисли Блейз?

— Просто не искам и толкоз.

— Блейз няма да се разсърди.

Рони отстъпи назад.

— На мен не ми е приятно — каза тя. — И трябва да си ходя.

Той не отлепяше очи от нея.

— Добре, ясно.

След секунда продължи с по-висок глас, за да чуят останалите:

— Не, ще си стоя тук. Но благодаря за предложението.

Твърде стъписана, Рони не успя да отговори. Просто тръгна надолу, убедена, че Блейз я следи с поглед, и изплашена, че върви прекалено бавно.

У дома баща й свиреше на пианото. Щом Рони влезе, очите му се стрелнаха към часовника. След случилото се не беше в настроение да спори с него. Тръгна безмълвно по коридора. Той обаче явно прочете нещо в изражението й и подвикна:

— Добре ли си?

Рони се поколеба.

— Да, напълно — рече след малко.

— Сигурна ли си?

— Не ми се говори.

Той я погледна изпитателно, но се съгласи:

— Така да бъде.

— Други въпроси? — попита тя.

— Почти два след полунощ е — посочи той.

— И?

Стив се приведе над клавишите.

— В хладилника има спагети, ако си гладна.

Той я изненада. Безспорно. Никакви лекции, никакви разпоредби, никакви нравоучения. Майка й би постъпила съвсем различно. Рони поклати глава и тръгна към спалнята, чудейки се дали тук има някой или нещо нормално.

Забрави да провеси чаршаф пред прозореца и слънцето влетя безпощадно в стаята, събуждайки я след по-малко от шест часа сън.

Тя изстена, обърна се към стената и зарови глава във възглавницата. Сепна се при спомена за вчерашната нощ на плажа. Седна, осъзнала, че сънят е безвъзвратно прогонен.

Маркъс определено я плашеше.

Първата й мисъл беше, че снощи трябваше да отвърне нещо. Например „Какво, по дяволите, намекваш?“, или „Да не си луд да си въобразяваш, че бих тръгнала сама с теб!“ Ала не каза нищо и мълчаливото й оттегляне май беше възможно най-лошият избор.

Наистина, наистина трябваше да поговори с Блейз.

Рони стана и с въздишка се отправи към банята. Взе си набързо душ, навлече бански под дрехите и пъхна хавлия и лосион в плажната чанта. Баща й вече свиреше на пианото. Пак. Дори навремето в апартамента не свиреше толкова. Заслуша се в музиката и разпозна една от пиесите, които тя изпълни в „Карнеги Хол“ — същата, която майка й пусна по уредбата в колата.

Сякаш проблемите й бяха малко.

Трябваше да намери Блейз и да й обясни какво е станало. Но нали Маркъс щеше да излезе лъжец? Блейз по-скоро щеше да повярва на него, а кой знае какво им е разказал, след като Рони си бе тръгнала. Ще му мисли, когато настане моментът. Надяваше се обляният в слънце плаж да посмекчи картината и да й подскаже правилните думи.

Рони излезе от спалнята и закрачи по коридора тъкмо когато музиката в дневната стихна. Баща й обаче веднага подхвана втората композиция, с която Рони се бе представила в „Карнеги Хол“.

Тя спря и намести чантата върху рамото си. Сигурно е чул душа и е разбрал, че е будна. И несъмнено е подбрал музиката в опит да намерят общ език.

„Е, не днес, татко. Жалко, но ме зоват неотложни проблеми.“

Наистина не беше в настроение.

Тъкмо се канеше да се втурне към входа, когато Джона се появи откъм кухнята.

— Не споменах ли да си вземеш нещо полезно? — обади се баща й.

— Точно така направих. Взех си „Марс“.

— Имах предвид овесени ядки.

— Това съдържа захар — сериозно обясни Джона. — Трябва ми енергия, татко.