Когато наближиха къщата й, Рони изтича напред да нагледа гнездото на костенурките, скътано в подножието на дюната. Спря пред клетката от телена мрежа, забита дълбоко в земята. Когато Уил приближи, тя го изгледа колебливо.
— Това ще ги опази ли от миещата мечка?
— Така твърдят.
Рони я разгледа изпитателно.
— А как излизат костенурките? Не могат да се промъкнат през дупките, нали?
Уил поклати глава.
— Доброволци от аквариума махат клетката, когато дойде време костенурките да се излюпят.
— Как разбират, че е дошло време?
— Учените са установили, че яйцата се излюпват след около шестдесет дни. Зависи обаче от времето. Колкото по-горещо е лятото, толкова по-бързо се развиват. Да не забравяме, че това не е единственото гнездо край брега. Не е и първото. Появяват ли се на бял свят костенурките в първото, останалите се излюпват след около седмица.
— Виждал ли си как става?
— Четири пъти — кимна Уил.
— И как е?
— Всъщност настъпва голям хаос. Наближи ли моментът, махаме клетката, прокопаваме плитък ров от гнездото към водата. Трябва да е достатъчно дълбок, та костенурките да не се отклонят. Първо се раздвижват едно-две яйца и сякаш дават сигнал. Преди да се усетиш, гнездото заприличва на разбунен кошер. Костенурките се катерят една върху друга, измъкват се от дупката и се втурват в индийска нишка към водата. Удивителна гледка!
Усети, че Рони се опитва да си представи живо картината. После забеляза, че баща й се появи на задната веранда. Тя му помаха.
Уил посочи къщата.
— Това е баща ти, нали? — попита той.
— Да.
— Не искаш ли да ме представиш?
— Не.
— Обещавам да се държа както подобава.
— Звучи обнадеждаващо.
— Защо тогава не ни запознаеш?
— Защото и ти не си ме запознал в твоите родители.
— Че защо ти е да ги познаваш?
— Именно! — отвърна Рони.
— Не съм убеден, че схващам.
— Но твърдиш, че си чел Толстой?
Уил съвсем се обърка. Рони закрачи бавно към брега. Той я настигна с няколко широки крачки.
— Не си много лесна за разгадаване.
— И?
— Нищо. Просто го отбелязвам за протокола.
Тя се усмихна замислено и се взря към хоризонта. В далечината към пристанището плаваше риболовен кораб.
— Искам да съм тук, когато настъпи моментът.
— Кой момент?
— Да се излюпят костенурките. За какво помисли, че говоря?
Уил поклати глава.
— А, пак на тази тема се връщаме значи. Е, добре. Кога се връщаш в Ню Йорк?
— В края на август.
— Има шанс. Ще се молим за дълго и горещо лято.
— Началото е многообещаващо. Вир-вода съм.
— Защото носиш черно. И джинси.
— Не знаех, че цял ден ще съм навън.
— Иначе щеше да си сложиш бански, нали?
— Не мисля — отвърна Рони.
— Не обичаш да носиш бански?
— Разбира се, че обичам.
— Ала не покрай мен.
Рони отметна глава.
— Просто не днес.
— Ами ако обещая да те заведа пак за риба?
— Не става.
— На лов за патици?
Рони се закова на място.
— Кажи ми, че не убиваш патици — каза неодобрително.
Уил не отговори.
— Сладки пухкави създания, полетели към езерцето си, които не причиняват зло никому? И ти ги прострелваш в небето?
Уил се замисли.
— Само през зимата.
— Когато бях малка, любимата ми плюшена играчка беше пате. Имах тапети с патенца. И хамстер на име Дъфи. Обожавам патенца.
— И аз — съгласи се Уил.
Тя не си направи труда да прикрие скептицизма си. Той започна да брои на пръсти:
— Обожавам ги пържени, печени, варени, със сладко-кисел сос…
Рони го бутна. Уил се олюля.
— Ужасно!
— Забавно!
— Ама че подлец!
— Само понякога — отвърна Уил и махна към къщата. — Ако не ти се прибира, защо не дойдеш с мен?
— Къде? Да ми покажеш още начини как се убиват животинки?
— Ще играя волейбол. Искам да дойдеш. Ще бъде по-весело.
— Понеже пак ще ме полееш с нещо?
— Само ако си купиш сода.
Рони се позамисли, после закрачи към кея редом с него. Той я смушка с лакът. Тя му върна жеста.
— Струва ми се, че имаш проблеми.
— Какви?
— Като начало — проявяваш се като зъл убиец на патета.
Той се засмя, после улови погледа й. Тя сведе очи към пясъка, след това ги насочи към брега и накрая — към него. Поклати глава, неспособна да сдържи усмивката. Сякаш се питаше какво се случва помежду им. И се наслаждаваше на всеки миг.
Ако не беше толкова привлекателен, нищо нямаше да е същото. Рони наблюдаваше как Уил и Скот тичат из корта и мислеше за всичко, което я беше довело дотук. Наистина ли лови риба днес следобед? А в осем сутринта видя как ранена костенурка плува из аквариума?
Читать дальше