Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Това е Арио!

— Убийство! — Някакъв от гостите посегна за меча си, но един от оркестъра пристъпи хладнокръвно и разби черепа му с боздуган.

Още писъци. Дрънчене на метал. Една от гуркулските танцьорки разпори корема на някакъв мъж, който залитна, повърна кръв и в опита си да извади меча наръга стоящия до него в крака. Чу се трясък на стъкло и от прозорците на игралната зала излетя труп. Паниката и лудостта започнаха да се разпростират като пожар в сухо поле.

Един от жонгльорите хвърляше ножове, които летяха из двора и се забиваха в плът и дърво, еднакво опасни за врагове и приятели. Някой дръпна Тръпката и той го удари с лакът в лицето. Замахна да го довърши с меча, но видя, че насреща му е гайдарят Морк, с окървавен нос. Чу се силно избучаване и през сплетените тела премина оранжево сияние.

Писъците се извисиха в безумен хор.

— Пожар!

— Дайте вода!

— Направете път!

— Дръжте жонгльора!

— Помощ! Помощ!

— Рицари на Тялото, при мен! При мен!

— Къде е принцът? Къде е Арио?

— Някой да помогне!

— Назад! — изкрещя Коска.

— А? — Тръпката се огледа объркано. От тъмното долетя нов нож и се изгуби сред блъскащите се тела.

— Назад! — Коска пристъпи настрани, за да избегне нечий меч, измъкна от бастуна си дълго и тънко острие и прониза ловко мъжа в гърлото. Замахна към друг, пропусна и за малко не уцели Тръпката. Един от спътниците на Арио на свой ред щеше да го прониже. Гурпи изникна зад него и размаза главата му с лютнята. Инструментът се строши, а брадвата вътре разсече рамото на мъжа и го събори на земята.

Избухна нов пламък и хората се заблъскаха още по-отчаяно. Тълпата внезапно се раздели и Невероятния Ронко се устреми към Тръпката. Тялото му гореше с бял пламък, като на някакъв дявол, излязъл от ада. Севернякът отстъпи и го изблъска настрани с щита си. Ронко се блъсна в стената и отскочи, хвърляше капки течен огън. Хората опитваха да избягат, а оръжията удряха безогледно. Пламъците се разпростряха с пукане по изсъхналия бръшлян, плъзнаха по дървената стена и окъпаха претъпкания двор с трепкаща светлина. Някъде се строши прозорец. Заключените порти трещяха, натиснати от опитващите да избягат хора. Тръпката угаси пламъците по щита си в стената. Горящият Ронко се търкаляше по земята и пищеше като врящ чайник. Пламъците хвърляха проблясъци по маските на гостите и изпълнителите и Тръпката виждаше навсякъде чудовищни лица.

Нямаше време за размисъл. Сега беше важно само кой ще живее и кой ще умре. Той нямаше намерение да се присъединява към втората група. Отстъпи, като се придържаше към стената и отблъскваше напиращите мъже с опърления си щит.

Двама от стражите с нагръдници си пробиваха път през тълпата. Единият съсече Барти, а може би Кумел, беше трудно да се различи кого, и при обратното замахване отнесе част от черепа на един от антуража на Арио. Мъжът залитна с писък, хванал главата си с ръка. Черната кръв се стичаше по пръстите, златната маска и надолу по лицето. Барти или Кумел, който беше останал, заби ножа си в тила на мечоносеца, чак до дръжката, след което изпищя, защото от гърдите му щръкна острие на меч.

Друг брониран телохранител се насочи към Тръпката с вдигнат меч, викаше нещо на езика на Съюза. Нямаше значение какво говореше, защото убийствените му намерения бяха очевидни и Тръпката нямаше да му остави първия удар. Той изръмжа и замахна, но мъжът се наведе и мечът му се удари в нещо друго, месесто. Гърдите на някаква жена, която залиташе покрай него в този момент. Тя падна до стената, а писъкът й се превърна в гъргорене. Половината маска беше отчупена, окото й се взираше в него, а от устата и носа й течеше кръв, надолу по бледата шия.

В двора цареше лудост, осветена от разпростиращите се пламъци. Нощно бойно поле, но без страни, без смисъл и без победители. Тълпата прегазваше тела — живи и мъртви, съсечени и окървавени. Гурпи вършееше с остатъците от лютнята. Дори не можеше да замахне добре, защото брадвата бе оплетена в струни и летви. Един от стражите го съсече, кръвта изглеждаше черна на светлината на пламъците.

— Пушалнята! — изсъска Коска и намушка някой на пътя им. Май беше един от жонгльорите, но в целия хаос беше трудно да се каже. Тръпката се шмугна през прага след стария наемник и двамата опитаха да затворят вратата. Нечия ръка се провря през отвора и се вкопчи в рамката. Тръпката я удари с дръжката на меча си и тя се дръпна. Коска успя да заключи и хвърли ключовете в стаята.