Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Стените на банката са дебели дванайсет стъпки. Има само един вход, който денем се пази от дванайсет въоръжени мъже. Нощем се заключва с три ключалки, произведени от различни ключари, а ключовете се държат от различни служители. Две групи непрекъснато патрулират отвън до сутринта. Въпреки това вътрешността също се държи под охрана. — Банкерът махна към един отегчен мъж в кожена броня, седящ на бюро до коридора.

— Заключвате човек тук?

— През цялата нощ.

Морвийр цъкна с уважение.

— Много старателни мерки.

Извади кърпичката си и се престори, че кашля в нея. Коприната беше напоена в синапен корен, една от многото отрови, към които бе развил имунитет. Трябваше да остане насаме с Мотис само за секунда и да притисне кърпичката към лицето му. При най-малкото вдишване човекът щеше да умре с кървава кашлица в рамките на минута. Само че служителят със сандъчето се тътреше до тях и не му предоставяше подобна възможност. Морвийр се принуди да прибере смъртоносната кърпичка и присви очи, когато тръгнаха по дълъг коридор, окичен с огромни картини. Светлината се изсипваше през самия покрив, който очевидно бе направен от множество стъклени панели.

— Имате прозорци на покрива! — Морвийр бавно завъртя глава. — Истинско чудо на архитектурата!

— Това е съвсем модерна сграда. Повярвайте ми, няма по-сигурно място за парите ви.

— Може би в руините на Аулкус? — пошегува се Морвийр, докато минаваха покрай преувеличено изображение на древния град.

— Дори и там.

— Предполагам, че тегленето ще е още по-предизвикателно! Ха, ха. Ха, ха.

— Точно така. — Банкерът не показа дори намек за усмивка. — Вратата на трезора е от дебело цяла стъпка солидно съюзно желязо. Не преувеличаваме, като казваме, че това е най-безопасното място в Кръга на света. Насам.

Влязоха в обширно помещение, обшито с потискащо тъмна дървена ламперия, едновременно скъпо, но некомфортно, заето от огромно бюро с размерите на бедняшка колиба. Портрет на едър плешив мъж се взираше към Морвийр, все едно подозираше, че е замислил нещо лошо. Някой от древните бюрократи на Съюза. Золер, или пък Баяловелд.

Мотис седна на висок твърд стол и предложи насрещния на Морвийр. Служителят вдигна капака на сандъчето и започна да брои монетите, като използваше сметалото с добре тренирана ефективност. Банкерът наблюдаваше, без да мига. В никакъв етап не докосна сандъчето или монетите. Предпазлив човек. Дразнещо предпазлив. Очите му се стрелнаха през бюрото.

— Вино?

Морвийр отклони поглед към стъклените врати на шкафа.

— Не, благодаря. Твърде много се опиянявам и между нас да си остане, често се излагам. Накрая реших да се въздържам изцяло и сега само го продавам на другите. Това нещо е… отрова. — Той се усмихна леко. — Но нека това не ви спира. — Пъхна небрежно ръка в скрития джоб на палтото си, където имаше стъкленица със звезден сок. Нямаше да е трудно да отвлече вниманието и да капне няколко капки в чашата на Мотис…

— И аз го избягвам.

— Аха. — Морвийр остави стъкленицата и измъкна сгънат лист, сякаш това бе първоначалното му намерение. Разгъна го и се простори, че чете, но очите му шареха из кабинета. — Значи внасям пет хиляди… — той огледа ключалката на вратата и нейното разположение — двеста… — плочите на пода, панелите на стените, конструкцията на тавана, кожата на стола на Мотис, въглените в запаленото огнище — и дванайсет монети. — Нищо не изглеждаше обещаващо.

Мотис не показа емоция при споменаването на сумата. Богатство или дребно ресто, все същото. Отвори тежката счетоводна книга пред себе си. Облиза пръст и започна да премята пукащите страници. Морвийр усети как го обзема топло задоволство и положи усилие, за да не подскочи триумфално. Задоволи се с превзета усмивка.

— Печалба от последното ми пътуване до Сипани. Осприанското вино носи печалба дори в такива смутни времена. За мое щастие не всички са така въздържани като нас, господин Мотис!

— Разбира се. — Банкерът облиза отново пръст и продължи да отгръща страници.

— Пет хиляди двеста и единайсет — обяви служителят.

Мотис трепна с клепачи.

— Опитвате се да заделите нещо?

— Аз? — Морвийр се засмя фалшиво. — Проклетият Очарователен изобщо не може да брои! Кълна се, че няма никаква представа от числата.

Писалката на Мотис заскърца по книгата, а служителят попиваше внимателно, докато началникът му изготвяше разписката. След това я занесе на Морвийр заедно с празното сандъче.