Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

Повече от шейсет служители седяха на идентични бюра, отрупани с идентични купчини документи, надвесени над огромни подшити с кожа счетоводни книги. Всякакви хора, с най-различен цвят на кожата. Някои носеха характерните шапчици и тюрбани на различните кантийски секти. Единствените предразсъдъци тук бяха по отношение на това кой колко бързо се оправя с парите. Писалките потракваха в мастилниците, перата дращеха по хартията, страниците шумоляха при всяко отгръщане. Търговците стояха на групички и разговаряха. Не се виждаше нито една монета. Богатствата тук се въртяха в идеи, думи, слухове и лъжи, твърде ценни, за да бъдат задържани от простото сребро и лъскавото злато.

Гледката беше впечатляваща и плашеща, но Морвийр не беше от хората, които се притесняват лесно. Той се вписваше тук идеално, както навсякъде и никъде. Завъртя се край дългата опашка от добре облечени клиенти с цялото задоволство на новобогаташ. Дружелюбния вървеше зад него, стиснал сандъчето, а Дей пристъпяше скромно на пръсти най-отзад.

Морвийр щракна с пръсти към най-близкия служител.

— Имам среща с… — Погледна писмото, за да подсили ефекта.

— Някой си Мотис. По повод внасянето на солиден депозит.

— Разбира се. Изчакайте за момент.

— Стига да е един. Времето и парите са едно и също.

Морвийр започна да оглежда небрежно мерките за сигурност. Щеше да е подценяващо, ако ги наречеше солидни. Преброи дванайсет въоръжени мъже в залата, екипирани по-сериозно и от телохранителите на краля на Съюза. Зад високите двойни врати имаше още дузина.

— Това място е крепост — промърмори Дей.

— Само че е по-добре защитено — отвърна Морвийр.

— Колко ще се бавим?

— Защо?

— Гладна съм.

— Пак ли? Имай милост! Няма да умреш от глад, ако… Чакай.

Появи се висок мъж с гърбав нос, оредяваща сива коса и тъмна дреха със строга висока яка.

— Мотис — измърмори Морвийр, беше го познал по подробното описание на Муркато. — Нашата цел.

Банкерът вървеше до по-млад мъж с къдрава коса, приятна усмивка и простички дрехи. Толкова незабележителен, че щеше да свърши чудесна работа като отровител. Въпреки това Мотис, който оглавяваше банката, вървеше вдървено, сякаш му беше подчинен. Морвийр се приближи към тях, за да може да ги чуе.

— Господарю Сулфур, надявам се, че ще уведомите нашите началници, че всичко е под контрол. — Мотис като че ли беше леко паникьосан. — Напълно и абсолютно…

— Разбира се — отвърна нареченият Сулфур небрежно. — Въпреки че нашите началници рядко имат нужда от информиране. Те наблюдават непрекъснато. Ако всичко е под контрол, вероятно са задоволени. Ако не… — Той се усмихна към Мотис и Морвийр и отровителят забеляза, че има различни очи, синьо и зелено. — Приятен ден. — И се изгуби в тълпата.

— С какво мога да ви помогна? — попита Мотис. Имаше вид на човек, който никога не се е смял. А вече нямаше и време да пробва.

— Позволете да ви се представя. Казвам се Рийвром, търговец от Пуранти. — Морвийр се изхили вътрешно, както правеше всеки път, когато пробутваше псевдонима си, но лицето му излъчваше само искрена топлота. Протегна ръка.

— Рийвром. Чувал съм за фамилията. За мен е привилегия да се запознаем. — Мотис отказа здрависването и запази внимателно разстояние помежду им. Явно беше предпазлив. И с право. Малкият шип, в пръстена на Морвийр беше намазан с отрова на скорпион в разтвор от леопардово цвете. Банкерът щеше да преживее тяхната среща, но да е мъртъв до час.

— Това е моята племенница — продължи Морвийр, без да се обезкуражи от неуспешния опит. — Натоварен съм със задачата да я представя на подходящи кандидати за ръката й. — Дей изпърха с клепачи в перфектна имитация на срамежливост. — А това е моят служител. — И кимна към Дружелюбния, който само се намръщи. — Малко се изсилих. По-скоро моят телохранител, господин Очарователния. Не е много разговорлив, но що се отнася до охраната ми… Да речем, че е относително адекватен. Въпреки това обещах на стара му майчица, че ще го прибера…

— Вероятно сте тук по работа? — прекъсна го Мотис.

Морвийр се поклони.

— Искам да внеса солиден депозит.

— Опасявам се, че придружителите ви ще трябва да изчакат, но ако ме последвате, с радост ще приемем депозита ви и ще изготвим необходимите книжа.

— Но племенницата ми…

— Разбирате, че в името на сигурността не може да правим изключения. Племенницата ви е в пълна безопасност тук.

— Разбира се, разбира се. Господин Очарователен! Ковчежето! — Дружелюбния подаде сандъчето на един очилат писар, който се прегърби под тежестта му. — Чакайте тук и не правете бели! — Морвийр въздъхна, сякаш имаше невероятни трудности да си намери компетентни слуги, и последва Мотис. — Нали парите ми ще са в безопасност тук?