Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

Минаха покрай голямо влажно платнище, застопорено с камъни. По краищата му имаше локвички дъждовна вода. Докато минаваха, видя отдолу да се подават мокри ботуши и няколко чифта боси крака.

Явно едно от момчетата на Волфиер беше съвсем новобранец, защото пребледня, като видя мъртвите. Тръпката се зачуди кога бе спряло да му пука от гледката на трупове. За него те бяха част от пейзажа, не по-значителни от обгорелите стебла. Един-два трупа не можеха да помрачат доброто му настроение днес.

Монца спря коня си и скочи от седлото.

— Слизай — изръмжа Волфиер и останалите я последваха.

— Защо някои са боси? — Момчето продължаваше да зяпа убитите.

— Защото са имали хубави ботуши — отвърна Тръпката. Момчето погледна собствените си обувки, след което мокрите боси стъпала и притисна ръка към устата си.

Волфиер го потупа по гърба и намигна на Тръпката. Явно закачките с новобранците бяха еднакви навсякъде.

— С ботуши или без, няма значение, като те убият. Не се притеснявай, момче. Ще свикнеш.

— Наистина ли?

— Ако си късметлия — каза Тръпката, — ще живееш достатъчно дълго.

— Ако си късметлия — поправи го Монца, — ще си намериш друга работа. Чакайте тук.

— Да, ваше превъзходителство — каза Волфиер.

Тръпката я изгледа как си проправя път през останките и изчезва. После попита:

— Оправихте ли се с Талинс?

— Надявам се — изръмжа сержантът. — Поне изгасихме пожарите. Сключихме сделка с престъпниците от Стария квартал. Те ще поддържат реда за седмица, а после ние няма да ги закачаме един месец.

— Не е на добре, щом почнеш да караш престъпниците да поддържат реда.

— Светът е крив. — Волфиер присви очи към вътрешната стена. — Старият ми господар е от другата страна. Цял живот се сражавах за него. Докато той беше начело, нямаше безредици.

— Искаш да си при него ли?

Волфиер се намръщи.

— Искам да бяхме спечелили в Осприя. Тогава нямаше да възниква такъв избор. Искам и жена ми да не се беше шибала с пекаря, докато бях на кампания в Съюза преди три години. Само че искането не променя нищо.

Тръпката се усмихна и почука металното си око с нокът.

— Това си е факт.

Коска седеше на полевия си стол в единствената незасегната част на градината и гледаше как козата пасе. Имаше нещо странно успокояващо в бавния, методичен прогрес на животното по останките на ливадата. Мърдането на устните, лекото потракване на зъби, бавните движения, които с постоянство щяха да окосят тревата до стрък. Пъхна пръст в ухото си и опита да махне остатъка от пищенето, който още му пречеше на слуха. Не успя. Въздъхна, вдигна манерката, чу стъпки по чакъла и спря.

Беше Монца. Изглеждаше уморена до смърт. Отпуснати рамене, свити устни, тъмни торбички под очите.

— Защо, по дяволите, имаш коза?

Коска отпи от манерката, направи гримаса и удари нова глътка.

— Козата е благородно животно. В твое отсъствие ми напомня да съм упорит, съсредоточен и да работя здраво. Трябва да се придържаш към нещо в живота, Монцаро. — Козата вдигна глава и изблея в очевидно съгласие. — Надявам се, че няма да се обидиш, ако кажа, че изглеждаш уморена.

— Тежка нощ — прошепна тя и Коска прецени, че това е ужасно подценяващо.

— Сигурен съм.

— Осприанците се изтеглиха от Талинс. Имаше безредици. Паника.

— Неизбежно.

— Някой разпространи слух, че флотата на Съюза е на път.

— Слуховете могат да нанесат повече щети от самите кораби.

— Короната беше отровена — прошепна тя.

— Лидерите на Стирия, повалени от собствената си жажда за власт. В това има някаква поука, не мислиш ли? Комбинация от убийство и метафора. Отровителят-поет успява да убие канцлер, херцог, графиня, първи гражданин и крал и да даде на света ценен урок за живота, всичко това само за една вечер. Нашият общ приятел Морвийр?

— Може би.

— Не мислех, че това педантично копеле има чувство за хумор.

— Прости ми, че не се смея.

— Защо те пощади?

— Не той. — Монца вдигна дясната си ръка. — Ръкавицата ме спаси.

Коска не издържа и се изкиска.

— Гледай ти! Излиза, че като те осакатиха, херцог Орсо и главорезите му ти спасиха живота! Ирониите се трупат една върху друга.

— Ще изчакам по-спокоен момент, за да им се насладя.

— О, аз им се наслаждавам и сега. Изгубих години да чакам по-спокойни моменти. Според моя опит те така и не идват. Само се огледай. Афойците дезертираха още призори. Сипанците се разцепиха на фракции и отстъпиха на юг. Предполагам — за да се сражават помежду си. Армията на Пуранти нямаше търпение да започне гражданска война и взеха да се избиват в окопите. Наложи се Виктус да се намеси! Представяш ли си? Виктус да спира бой? Някои осприанци още са тук, но само защото не знаят какво да правят. Повечето търчат наоколо като кокошки с отрязани глави. Каквито са си. Изумен съм колко бързо се разпадат нещата. Стирия беше обединена за около минута, а сега е в по-голям хаос от всякога. Кой знае кой ще вземе властта, къде и за колко дълго? Явно това, че Кървавите години свършват — Коска се почеса по врата, — се оказа прибързано изказване.