Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Правиш се на глупак, така ли? Ясно.

През целия си живот Джизал се бе мъчил да изглежда най-умният, най-силният и най-благородният. Идеята да се правиш на по-малко от това, което си, му се стори интересна.

— Второ, никога не гледай отвисоко на врага, без значение какъв тъпак е. Приеми, че онзи отсреща е два пъти по-умен, два пъти по-силен и по-бърз от теб, така те чакат само приятни изненади. Уважението не струва нищо, а няма по-бърз убиец от собствената самоувереност.

— Никога не подценявай врага. Мъдър съвет. — Джизал започваше да осъзнава колко много беше подценил този северняк: той не бе наполовина такъв идиот, за какъвто го смяташе.

— И трето, дръж врага под око. Приемай съвети, ако ти ги дават, но готов ли си с плана си, придържай се към него и не оставяй нищо да те отклони. Когато дойде моментът да действаш, удряй, без да се замисляш. Колебанието ражда поражение, така казваше баща ми, а повярвай, нагледал съм се на всякакви поражения.

— Не поглеждай назад — рече Джизал и кимна. — Разбира се.

Деветопръстия изду бузи и въздъхна.

— Най-добре е да видиш как се прави и после да опиташ, но научиш ли тези три правила, си наполовина готов да победиш всеки противник.

— Наполовина ли? А втората половина?

— Късмет — сви рамене Деветопръстия.

— Това не ми харесва — изръмжа Феро и изгледа свъсено стръмните склонове на клисурата.

Джизал се замисли дали има нещо на този свят, което тя да харесва.

— Да не ни следи някой? — попита Баяз. — Виждаш ли нещо?

— Как да видя, като сме тук, в ниското? Точно това имах предвид!

— Подходящо място за засада — обади се Деветопръстия.

Джизал нервно се огледа. Скали, храсталаци, ниски, гъсти дървета — пълно с места за криене.

— Е, този маршрут е избрал Лонгфут — каза сърдито Баяз. — Какъв смисъл да наемаш някой да ти чисти, ако смяташ лично да ровиш в нужника? Между другото къде е проклетият навигатор? Никога не е тук, когато ти трябва, идва само да яде и да се перчи с часове! Ако знаете само колко ми струва този негодник…

— Мамка му. — Деветопръстия спря коня си и слезе тромаво от седлото.

През средата на пътя лежеше дърво. Сиво и напукано, стволът му препречваше цялата клисура.

— Не ми харесва тая работа — каза отново Феро и изхлузи лъка от рамото си.

— На мен също. — Деветопръстия пристъпи към падналото дърво. — Но човек трябва да е реа…

— Спри там! — гласът отекна в клисурата, уверен и настоятелен.

Кай дръпна рязко юздите и спря каруцата на място. Със свито гърло Джизал обходи с очи склоновете на клисурата. Тогава видя мъжа. Беше едър и носеше античен кожен нагръдник. Седеше небрежно на върха на единия склон, преметнал крак през ръба ни скалата. Дългата му коса се развяваше на вятъра. От това разстояние Джизал можеше да го определи само като приветлив, дружелюбен и усмихнат.

— Казвам се Финиъс и съм скромен слуга на император Кабриън!

— Кабриън ли? — провикна се Баяз. — Чух, че напълно е превъртял!

— Има някои по-странни идеи — вдигна рамене Финиъс, — но с нас винаги се отнася добре. Нека ви обясня положението — обградени сте!

Иззад дървото излезе с решителна походка мъж с щит и къс меч. След него се появиха още двама, после още трима — изскочиха иззад скали и храсти със сериозни лица и още по-сериозни оръжия. Джизал облиза устни. Естествено, Джизал дан Лутар се смее в лицето на опасността, но в този момент той не виждаше нищо забавно, на което да се смее. Погледна през рамо. Иззад скалите, покрай които бяха минали само преди миг, бяха наизлезли още мъже и препречваха пътя назад.

Деветопръстия скръсти ръце на гърдите си.

— Не може ли поне веднъж да не съм аз изненаданият? — рече той.

— Има още няколко от моите момчета — извика Финиъс — тук горе, при мен! Бива ги с лъка и са си приготвили стрелите.

Джизал видя силуетите с извитите оръжия на фона на светлото небе.

— Та както виждате, дотук сте!

Баяз разпери ръце.

— Може да намерим някакъв изход, който да устройва всички ни! Кажете си само цената и…

— Не ти щем парите, старче, обиждаш ме с това предложение! Ние сме войници, не крадци! Имаме заповед да издирим определена група хора, сами в пустошта, далеч от пътническите маршрути! Търсим едно дърто плешиво копеле, един кльощав болнав младеж, някакво наперено конте от Съюза, една белязана курва и накрая един маймуноподобен северняк! Да сте срещали по пътя насам подобна група?

— Ако аз съм белязаната курва — провикна се Деветопръстия, — кой тогава е севернякът?