Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Три дървета спря коня си и бавно го извърна към Дау. Отпусна се на седлото и прегърби рамене. Имаше изморен вид. Изгледа Дау право в очите и не отмести погледа си в продължение на цяла минута.

— Сега си отпуши ушите и поне веднъж слушай какво ще ти кажа — започна той, — защото няма да спирам да ти го повтарям на всяка миля от пътя. Светът не е какъвто ми се иска да е, много неща не са както ги искам. Деветопръстия е обратно при пръстта. Бетод се самоиздигна за крал на северняците. Шанка се готвят да слязат на тумби от планините. Много път съм извървял, много битки съм водил и съм ти се наслушал на простотиите за цял живот. И всичко това на възраст, когато трябва вече да седя с вдигнати крака и да съм заобиколен от синове, които да се грижат за мен. Както виждаш, имам по-големи проблеми от това, че ти си вечно недоволен от всичко. Ако щеш, продължавай да опяваш за миналото, Дау, щом искаш да приличаш на стара жена, недоволна, че циците й вече не сочат напред. Ако ли не, тогава просто си затваряй плювалника и си върши работата. — Три дървета огледа внимателно лицата на всеки поотделно и Кучето леко се засрами, че се беше усъмнил в главатаря си. — А колкото до това, че търсим Бетод където не е, всички знаете, че той не е човек, дето се появява там, където го очакват. Щом ни е дадена задачата да вървим напред като съгледвачи, това ще вършим, съгледвачи ще сме. — Наведе се напред на седлото. — Отсега нататък устите да са затворени, а очите — отворени. Как ви се струва това? — обърна коня и продължи напред между дърветата.

— Дадено, главатар, така да бъде — въздъхна дълбоко Дау. — Казвам, че е жалко. Само това казвам. Жалко.

— Трима са — каза Кучето. — Със сигурност са северняци, но не мога да кажа от кой клан са. И щом са тук, значи най-вероятно са хора на Бетод.

— Почти сигурно е — каза Тъл. — Напоследък са все такива.

— Само трима ли са? — попита Три дървета. — Няма причина Бетод да изпрати само трима насам. Наблизо трябва да има и други.

— Да оправим тия тримата — изръмжа Дау, — пък другите по-нататък. За това съм дошъл, да се бия.

— Дошъл си, защото аз те домъкнах насам — сряза го Три дървета. — Само преди час искаше да се връщаш.

— Хм — каза Мрачния.

— Ако трябва, можем да ги заобиколим — Кучето посочи напред. — Те са на склона, при онези дървета. Никакъв проблем да ги заобиколим.

Три дървета вдигна поглед към небето, прозиращо между клоните — започваше да порозовява. Поклати бавно глава.

— Не. Скоро ще се стъмни. Не искам да ги оставям зад нас в тъмното. Щом така и така сме тук, а те там, по-добре да ги оправим сега. Оръжия, значи. — Той приклекна и сниши глас. — Ето как ще стане. Куче, заобикаляш ги отгоре по склона и като чуеш сигнала, взимаш този отляво. Разбрано? Този отляво. И гледай да не пропуснеш.

— Аха, този отляво. — Това да гледа да не пропусне и сам си го знаеше.

— Дау, промъкваш се безшумно и поемаш този в средата.

— Средния — изръмжа Дау. — Смятай го за пътник.

— Мрачен, за теб остава последният.

Хардинг кимна, без да вдига поглед от парцала, с който вече беше започнал да лъска дървото на лъка си.

— Искам чиста работа, момчета. Не ми се ще някой да се връща при пръстта за нещо такова. Хайде, по местата.

Кучето си избра място на склона, над тримата съгледвачи на Бетод, и зачака, скрит зад едно дърво. Беше го правил сигурно стотици пъти, но от това задачата му не ставаше по-лека, винаги беше изнервен. Но така може би е по-добре. Когато всичко започне да ти изглежда прекалено лесно, тогава стават грешките.

Кучето мерна бегло Черния, видя го единствено защото знаеше, че трябва да мине оттам. Промъкваше се в храсталака под все по-оскъдната светлина, без да откъсва очи от своя човек. Вече беше близо, много близо. Кучето опъна стрела на лъка, прицели се в онзи отляво и притаи дъх, нуждаеше се от стабилна ръка. И тогава мисълта му дойде като гръм от ясно небе. Сега, когато е от другата страна, този, дето преди беше отляво, е вече отдясно. В кого да се цели?

Изруга мислено и се напъна да си спомни какво точно беше казал Три дървета. Заобикаляш и взимаш този отляво. Кучето това и направи, по-добре така, отколкото да седи и да се чуди. Прицели се в този отляво, като се надяваше да е избрал правилния човек.

Чу сигнала на Три дървета, идваше някъде отдолу — имитация на горска птица. Видя как Дау се надигна, всеки момент щеше да връхлети своя човек. Кучето пусна стрелата. Улучи онзи отляво точно в средата на гърба. Стрелата му се заби с глух звук в същия момент, в който стрелата на Мрачния се заби в гърдите му, а Дау заби ножа си в гърба на своя човек. Така третият остана непокрит и силно изненадан.