Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Някои занаятчии, хора с професия и така нататък, които все още имат работа в Гилдията на търговците на подправки, но предимно прислужници, които са наети в домовете на белите или в Цитаделата. Много от поданиците на Съюза в града имат слуги от местните, някои по повече от един.

— Местните не са ли и те поданици на Съюза?

— Щом казвате, началник. — Устните на Харкър се извиха в презрителна гримаса. — Но не може да им се има доверие и това е факт. Те просто не мислят като нас.

— Нима? Самият факт, че мислят, ги прави по-малко диваци.

— Всичките мургави са отрепки. Гуркули, дагосканци, няма разлика. До един убийци и крадци. Най-добре ги дръж здраво натиснати и да не надигат много глава. — Харкър изгледа намръщено изпепеленото от слънцето гето. — Щом нещо мирише на лайно, има цвят на лайно, най-вероятно е лайно. — Инквизиторът се обърна и тръгна енергично по моста.

— Какъв мил и проницателен човек — промърмори Витари.

Взе ми думите от устата.

От другата страна на портата се простираше напълно различен свят. Величествените куполи, великолепните кули, цветните стъклописи и белите мраморни колони блестяха, окъпани в слънчева светлина. Улиците бяха широки и чисти, а сградите — в добро състояние. По спретнатите площади имаше дори няколко зажаднели за поливане палми. Хората тук бяха добре облечени, със здрав вид и светлокожи. Като оставим настрана солидния слънчев загар, разбира се. Няколкото мургави лица, които се забелязваха между тях, бяха наведени към земята и собствениците им полагаха усилия да стоят достатъчно встрани. Това ще да са щастливците с позволение да служат в централната част. Сигурно са истински доволни, че Съюзът не толерира робството.

Над общия шум на града Глокта долови силна глъч, напомни му звука на битка в далечината. Колкото повече напредваше с болния си крак през централната част, толкова повече се усилваше звукът. Накрая, когато излязоха на просторен площад, шумът достигна непоносима височина. Площадът беше претъпкан, цареше неописуема бъркотия. Имаше всякакви хора, от Мидърланд, гуркули и стириянци, мнозина с дръпнати очи — жители на Сулджук, русокоси представители на Старата империя, дори брадати северняци, озовали се толкова далеч от дома си.

— Търговци — изсумтя Харкър.

Всичките търговци на света по-вероятно. Тълпяха се около отрупани със стока сергии, около големи везни и черни дъски, изписани с неща за продан и цени. Всичко живо вземаше и разменяше, крещеше на различни езици или вдигаше ръце в непонятни жестове. Блъскаха се, дърпаха се, сочеха с пръсти. Едни душеха кутии с подправки и благоухания, други опипваха топове плат и дъски от екзотично дърво, трети стискаха плодове, пробваха със зъби монети или се взираха в скъпоценни камъни през увеличителни стъкла. Тук-там някой носач от местните минаваше през тълпата, превит под тежкия товар.

— Гилдията на търговците на подправки прибира дял от всичко това — изсумтя Харкър и започна да се провира енергично през шумното множество.

— Сериозни приходи — промърмори под носа си Витари.

Твърде сериозни приходи, ако питаш мен. Достатъчно, за да се опълчиш на Гуркул. Предостатъчно, за да държиш в плен цял град. Хората са готови да убиват за доста по-малко.

Глокта се намръщи и навлезе в тълпата. С всяка следваща мъчителна крачка биваше ръган, блъскан и дърпан. Чак след като излязоха от другата страна на площада, забеляза, че стоят в сянката на огромна величествена сграда, чиито многобройни арки и куполи се извисяваха над претъпкания площад. В четирите й ъгъла се издигаше високо по една изящна тънка кула.

— Великолепна е — промърмори Глокта и изпъна гръб да погледне нагоре. Белият камък блестеше болезнено ослепително на силното следобедно слънце. — Пред подобна гледка човек почти би повярвал в бог. В случай че няма кой знае колко мозък в главата.

— Ха — възмутено възкликна Харкър. — Местните идваха с хиляди да се молят тук, възмущаваха всички с проклетото си напяване и глупавите си суеверия. До момента, в който потушихме въстанието, разбира се.

— А сега?

— Началник Давуст им забрани достъпа до сградата, а също и до всичко останало в централната част на града. Сега Гилдията я използва като продължение на пазара, продават, купуват вътре и така нататък.

— Хм. Колко оригинално, храм на парите. Нашата малка религия.

— Доколкото знам, някаква банка също използва част от сградата.