Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Ами… ъ… — смънка Бър и потри замислено брадата си с палец. — Определено сте доста… — огледа едно по едно мръсните и белязани строги лица на северняците — … полезни хора. Как бих могъл да откажа на така изискано поднесено предложение?

— Тогава да ти представя хората. Това тук е Кучето.

— Аз съм — изръмжа слабият с острите зъби и страховитата усмивка пак разтегли лицето му. — Радвам се да ви видя. — Той сграбчи ръката на Уест и я стисна толкова здраво, че костите на полковника изпукаха.

Три дървета посочи встрани с палец към зловещия със секирата и липсващото ухо.

— Този приветлив приятел е Дау Черния. Ще ми се да можех да кажа, че като го поопознае човек, не е толкова лош, ама не мога.

Дау извърна глава и се изплю в тревата.

— Онзи дангалак е Тъл Дуру. Викат му Буреносния. И накрая Хардинг Мрачния. Той остана по-нататък в гората да държи конете ви встрани от пътя. Нищо не изпускате от това, че не е тук, той бездруго нямаше нищо да каже.

— Ами ти?

— Руд Три дървета. Главатар на малката ни група, откакто старият ни главатар се върна обратно при пръстта.

— Обратно при пръстта, разбирам. — Бър пое дълбоко въздух. — Добре тогава. Ще докладвате на полковник Уест. Той ще се погрижи да имате храна, подслон и работа, естествено.

— Аз ли? — попита Уест; сабята продължаваше да се поклаща несигурно в ръката му.

— Естествено. — Крайчецът на устата на лорд-маршала се повдигна в загадъчна, едва забележима усмивка. — Новите ни съюзници ще се впишат идеално в антуража на принц Ладисла.

Уест не знаеше да се смее ли, или да плаче. Точно когато си каза, че ситуацията няма накъде повече да се усложни, ето че ще трябва да се оправя и с петима диваци.

Три дървета изглеждаше доволен от положението.

— Хубаво — каза той и бавно закима. — Уредено е значи.

— Уредено — повтори Кучето и зловещата му усмивка се разтегли още повече.

Онзи, когото наричаха Дау Черния, изгледа втренчено и хладно Уест.

— Шибан Съюз — изръмжа.

До Санд дан Глокта, началник на Инквизицията на Негово величество в Дагоска, поверително.

Качете се незабавно на кораб до свободния град Дагоска и поемете управлението на Инквизицията там. Установете какво се е случило с предшественика ви, началник Давуст. Проведете разследване на неговите подозрения, че в града, вероятно в самия управителен съвет, е в ход заговор. Проучете всички членове на този съвет и изкоренете всяко възможно предателство. Накажете жестоко и безкомпромисно измяната, но се уверете, че разполагате със стабилни доказателства за наличието й. Не можем да си позволим повече гафове.

Армиите на Гуркул вече започват да се струпват на полуострова и са в готовност да се възползват от най-малката ни проява на слабост. Кралските полкове са ангажирани в Англанд, поради което в случай на нападение от Гуркул няма да можете да разчитате на почти никаква външна помощ. Ето защо се уверете, че защитата на града е надеждна, а също, че разполагате с достатъчно провизии, за да издържите дълга обсада. Поддържайте редовна кореспонденция и ме дръжте в течение за напредъка си. И най-важното, в никакъв случай не допускайте Дагоска да падне в ръцете на Гуркул.

Не ме проваляйте.

Глокта внимателно сгъна писмото и го пъхна в джоба си, при това се увери, че кралската заповед за назначението му е на сигурно място до него. Проклятие. От момента, в който го получи от архилектора, документът тежеше в джоба на палтото му. Извади го отново и златното листо в големия червен печат улови яркото слънце и заблестя. Едничък лист хартия, а струва повече от злато. Безценен е. С него в джоба аз говоря от името на краля. Сега съм най-влиятелният човек в Дагоска, по-могъщ и от самия лорд-губернатор. Думата ми е закон, а заповедите ми ще се изпълняват от всички. Е, поне докато съм жив.

Пътуването не беше приятно. Корабът бе малък, а Кръгло море бурно. Каютата на Глокта беше малка, тясна и гореща като пещ. Като пещ, която не спира да се люлее ден и нощ. Докато не се опитваше да яде овесена каша от лашкащата се насам-натам паница, повръщаше малкото, което бе успял вече да погълне. Поне под палубата нямаше вероятност безполезният му крак да се огъне и той да полети през борда. Да, това се оказа крайно неприятно пътуване.

Но вече е към края си. Сега корабът се плъзгаше бавно в отреденото му за акостиране място в претъпканите докове. Моряците се бореха с котвата и хвърляха въжета към кея. Подвижният мост се плъзна от борда и допря прашния кей.