Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Така — каза Северард, — а сега отивам да пийна нещо.

— Гледай да е силно, но после те искам обратно при мен. Имаме работа за вършене. Много работа.

Северард кимна и дългата коса се люшна покрай лицето му.

— О, разбира се, живея, за да служа.

Не съм сигурен точно за какво живееш, но се съмнявам, че е за това. Практикът тръгна с небрежна походка по клатещия се подвижен мост, като си подсвиркваше фалшиво с уста. Слезе на кея и изчезна между сиво-кафеникавите постройки на брега.

Глокта огледа тясното мостче с притеснение. Намести ръка около дръжката на бастуна си, прокара език по празните си венци и се настрои за първата крачка. Това е, което аз наричам истински подвиг. За момент му се дощя да пропълзи по корем. Това би намалило значително вероятността от смърт във водата, но пък би било крайно неуместно, нали? Вдъхващият страхопочитание началник на Инквизицията пълзи по корем към новия си пост, как не!

— Нужда от помощ?

Облегната на перилото на борда, практик Витари го гледаше с периферното си зрение. Червената й коса стърчеше като шиповете на магарешки бодил. Тя беше прекарала цялото пътуване на палубата, припичаше се на слънце като гущер. Не обръщаше никакво внимание на люлеенето и се наслаждаваше на убийствената жега точно толкова, колкото Глокта я ненавиждаше. Беше трудно да се определи какво изражение имаше лицето й под маската. Ако кажа, че се усмихва, няма да съм далеч от истината. Сигурно вече обмисля първото си писмо до Сълт: „Сакатият прекара цялото пътуване под палубата, не спря да повръща. Когато пристигнахме в Дагоска, се наложи да го свалят с въжета на сушата като товар. Вече успя да стане за посмешище…“

— Не, разбира се! — троснато й отвърна Глокта и уверено закуца към дървените дъски, все едно и тази сутрин като всяка друга имаше пълен контрол над живота си.

Мостът се разклати заплашително още в момента, в който постави десния си крак на него, и безпокойството от сиво-зелената вода, която плискаше в лигавите камъни на кея, го връхлетя с пълна сила. Тялото е открито при доковете…

Въпреки всичко Глокта успя безпроблемно да извлачи съсухрения си крак по дъските и когато най-накрая стъпи върху прашните камъни, бе обзет от някакъв абсурден пристъп на гордост. Смехотворно. Човек ще рече, че не просто съм направил три крачки по една дъска над водата, а сам съм сразил гуркулската армия и съм спасил града. И като капак на всичко, след като най-после бе привикнал към постоянното клатене на кораба, сега неподвижността на сушата му докара световъртеж и гадене. Миризмата на застояла солена вода под напечените докове допълнително влоши положението. Насили се да преглътне горчивата слюнка, изпълнила устата му, притвори очи и вдигна лице към безоблачното небе.

Каква жега само. Беше забравил колко горещо можеше да бъде в Юга. Наближаваше краят на годината, а слънцето печеше все така безмилостно и той се потеше обилно под дългото си черно палто. Облеклото на инквизитор може и да всява ужас у заподозрените, но в никакъв случай не е предвидено за горещ климат.

Практик Фрост беше още по-зле. Гигантът албинос беше покрил всеки инч от млечнобялата си кожа, като освен обичайните черни ръкавици носеше широкопола шапка. Той погледна към яркосиньото небе и присвитите му розови очи се изпълниха с подозрение и страдание. Капки пот бяха избили по бледото му лице около черната маска.

Витари изгледа небрежно двамата мъже.

— Трябва повечко време да прекарвате навън вие двамата — подхвърли тя.

В другия край на кея ги чакаше мъж, облечен в черните дрехи на инквизитор. Стоеше в сянката на порутена постройка, но въпреки това беше плувнал в пот. Беше висок и кокалест, с изпъкнали очи и крив, зачервен и белещ се от слънцето нос. Комитетът по посрещането? Така погледнато, май хич не съм добре дошъл.

— Казвам се Харкър, старши инквизитор в града.

— До момента на моето пристигане — отсече Глокта. — С колко хора разполагате?

— Четирима инквизитори и двайсетина практици — смръщи чело мъжът.

— Прекалено са малко, за да се държи такъв голям град чист от предатели.

Физиономията на инквизитора се свъси още повече.

— Справяме се добре.

Ама разбира се. Естествено, като изключим факта, че ви се губи един началник на Инквизицията.

— За пръв път ли идвате в Дагоска?

— Прекарал съм известно време в Юга. Най-хубавият период от живота ми, същевременно най-лошият. Бях в Гуркул по време на войната. Видях Улриок. В руини, след като го опожарихме. Прекарах две години в Шафа. Ако пребиваването в императорски затвор се брои за прекарване. Две години в изпепеляваща жега и смазваща тъмнина. Две години в ада. Но, да, за пръв път идвам в Дагоска.