Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Уест помагаше на принца да стане и изтръскваше калта от шинела му. Е, не точно неговия шинел, а шинела, който Уест му даде. Кучето все още не можеше да си обясни защо му е на умен човек да прави подобно нещо. Не и на този студ, не и посред зима.

— Защо му е на някой да следва подобен задник? — попита Дау и поклати глава.

— Казват, че баща му е крал на Съюза.

— Че к’во значение има кой е баща ти, като ти си най-обикновено лайно? Ако му пламнат дрехите на това копеле, не бих се мръднал дори да го препикая.

Кучето нямаше как да не кимне утвърдително. Беше напълно съгласен с Дау.

Седяха в кръг около мястото, където щеше да бъде огънят им, ако Три дървета им беше разрешил да напалят. Той, естествено, отказа въпреки всичките молби на южняците. Без значение колко студено щеше да стане през нощта, огън нямаше да има. Не и с всичките съгледвачи на Бетод наоколо. Да запалят огън сега щеше да е все едно да закрещят с пълно гърло. От едната страна седяха Кучето и останалите: Три дървета, Дау, Тъл и Мрачния, полегнал на една страна и подпрян на лакът, все едно нищо от случващото се наоколо не го засяга. Срещу тях седяха южняците.

Пайк и момичето понасяха доста стоически студа, глада и умората. Нещо в лицата им подсказа на Кучето, че те са постоянни спътници в живота им. Уест имаше вид на човек, стигнал предела на силите си. Духаше в шепи, все едно всеки момент щяха да почернеят и да паднат от китките му. Според Кучето той не трябваше да отстъпва шинела си на онзи от тяхната група.

Принцът седеше в средата. Вирнал гордо брадичка, той всячески се опитваше да не му проличи, че е смазан от ходене, че е опръскан от глава до пети с кал и че мирише точно толкова зле, колкото и северняците. Държеше се, все още е човекът, който може да заповядва на другите, и не само: а и че те ще са склонни да изпълняват. И тук според Кучето той много се лъжеше. Неговата група избираше водача си според заслугите, а не заради баща му. И този водач трябваше да има кураж и решителност. В това отношение северняците по-скоро биха изпълнили заповед на момичето, отколкото на този мухльо.

— Крайно време е — измрънка Ладисла — да обсъдим плановете. Някои от нас са като с вързани очи.

Кучето видя как лицето на Три дървета се смръщва. Не му се нрави, че трябва да мъкне със себе си този идиот, още по-малко пък беше готов да се съобразява с мнението му.

Това, че не се разбираха, също допринасяше за проблема. От южняците само Уест говореше северняшки. От северняците само Кучето и Три дървета говореха официалния език на Съюза. Тъл може би успяваше да схване същността на разговора, но за Дау дори това беше проблем. Колкото до Мрачния, е, мълчанието е горе-долу едно и също на всички езици.

— К’во вика тоя сега? — изръмжа Дау.

— За някакви планове, мисля — отговори му Тъл.

— Нищо не разбира тоя задник — изсумтя Дау.

Кучето забеляза как Уест преглъща мъчително. Той разбираше за какво става дума и виждаше, че някои започват да губят търпение.

Принцът обаче беше в пълно неведение.

— Добре би било например да знам колко дни път смятате, че остават до Остенхорм…

— Не отиваме на юг — прекъсна го Три дървета на северняшки.

Уест спря да духа в шепите си и вдигна поглед.

— Така ли?

— Не сме си го и помисляли, още отначало.

— Защо?

— Защото Бетод върви на север.

— Вярно е — намеси се Кучето. — Днес го видях с очите си.

— Но защо се връща? — попита Уест. — Остенхорм е незащитен.

— Не останах дълго, че да го питам — въздъхна Кучето. — Бетод не се интересува от вашия град. Поне засега.

— В момента го интересува само как да ви разкъса на парчета, достатъчно малки, че да ги сдъвче едно по едно — каза Тъл.

Кучето кимна.

— Като армията ви, на която току-що изплю оглозганите кости.

— Извинете — намеси се настоятелно Ладисла. — Може би ще с по-добре да говорите на официалния език…

Три дървета не му обърна никакво внимание и продължи на северняшки.

— Бетод ще разпокъса армията ви на части, а после ще ги размаже една по една. Вие си мислите, че Бетод напредва на юг и той се надява вашият маршал Бър да изпрати войска натам. После смята да ги излови по бели гащи и ако се окажат достатъчно слаб противник, ще ги накълца на парчета точно както направи с вашата част.

— Тогава — избоботи Тъл, — докато онези красавци, които наричате войници, още са затънали в кал и вода някъде на север…

— Бетод ще размаже градовете ви, както се разтрошават зимно време черупките на орехите. Бавно, няма закъде да бърза, а войниците му вършат каквото си поискат с всичко в тях. — Дау пое шумно въздух през стиснати зъби и се загледа в девойката.