Сюзан Колинс - Игрите на глада

Возила съм се в асансьор два пъти в Сградата на справедливостта в Окръг 12. Веднъж — за да получа медал за смъртта на баща ми, и втори път — вчера, за да се сбогувам за последно с приятелите и семейството си. Но онзи асансьор е тъмно, скърцащо съоръжение, което се движи като охлюв и мирише на вкиснато мляко. Стените на този асансьор са кристални и виждаш как хората на приземния етаж се смаляват като мравки, докато се изстрелваш във въздуха. Ободряващо е и се изкушавам да попитам Ефи Тринкет дали можем да се повозим пак в асансьора, но това ми се струва някак детинско.

Очевидно задълженията на Ефи Тринкет не приключват на гарата. Двамата с Хеймич ще ни наглеждат чак докато излезем на арената. Това е донякъде хубаво, защото на нея поне може да се разчита да ни заведе навреме там, където трябва, докато Хеймич не сме го виждали, откакто във влака се съгласи да ни помага. Вероятно се е строполил в безсъзнание някъде. Ефи Тринкет, от друга страна, изглежда, хвърчи нависоко. Ние сме първият поверен на нейните грижи отбор, предизвикал сензация на церемониите по откриването. Прави ни комплименти не само за костюмите, но и за поведението ни. Освен това твърди, че познава всички важни хора в Капитола и цял ден ни е хвалила, с цел да ни спечели спонсори.

— Налагаше се да се държа много загадъчно — казва тя и притваря очи. — Защото, разбира се, Хеймич не си направи труда да ми каже стратегията ви. Аз обаче направих каквото можах с материала, с който разполагах. Как Катнис се пожертва за сестра си. Как и двамата успешно се преборихте и превъзмогнахте варварството на вашия окръг.

Варварство ли? Това звучи иронично, изречено от жена, която помага да ни подготвят за заколение. А на какво смята, че се дължат успехите ни? На маниерите ни на хранене ли?

— Всички са скептични, естествено, тъй като вие сте от въгледобивния окръг. Но аз казах — и това беше много умно от моя страна — казах: „Е, ако подложите въглищата на достатъчно силен натиск, те се превръщат в перли!“ — Ефи ни се усмихва така сияйно, че нямаме друг избор, освен да отговорим ентусиазирано на остроумната й забележка, макар тя да е невярна.

Въглищата не се превръщат в перли. Перлите се образуват в миди. Възможно е да е искала да каже, че въглищата се превръщат в диаманти, но това също е невярно. Чувала съм, че в Окръг 1 имат някаква машина, която може да превръща графит в диаманти. Но ние в Окръг 12 не добиваме графит в мините. Това беше част от работата на хората в Окръг 13, преди да бъде унищожен.

Питам се дали хората, на които цял ден е досаждала с приказките си за нас, знаят или изобщо се интересуват от това.

— За съжаление, аз не мога да уговарям споразумения със спонсори за вас. Само Хеймич има това право — казва мрачно Ефи. — Но не се тревожете, ще го докарам на масата, под дулото на пистолет, ако е необходимо.

Макар да й липсват качества в толкова много отношения, Ефи Тринкет притежава определена решителност, на която няма как да не се възхитя.

Апартаментът, в който ме настаняват, е по-голям от цялата ни къща в Окръг 12. Тапициран е с плюш, като купето във влака, но освен това в него има толкова много автоматични джаджи, че едва ли ще имам време да натисна всички копчета. Само душът има контролно табло с повече от сто варианта, от които можеш да избираш, за да регулираш температурата на водата, налягането й, сапуни, шампоани, благовония, масла и гъби за масаж. Когато излезеш от душа и стъпиш върху рогозката, се включват отоплителни уреди, които с въздушни струи изсушават тялото ти. Вместо да се мъча със заплелите се на възли кичури на мократа си коса, просто поставям ръка върху една кутия и около главата ми се разнася въздушен поток, който разплита, разделя и изсушава косата ми почти мигновено. Тя се спуска плавно по раменете ми като лъскава завеса.

Програмирам гардероба, за да си избера дрехи по мой вкус. Прозорците се въртят така, че показват или скриват части от града по мое желание. Трябва само да прошепнеш в една слушалка какво ястие си си избрал от огромното меню и след по-малко от минута то се появява пред теб, горещо и вдигащо пара. Разхождам се из стаята, похапвам гъши дроб и пухкав хляб и в този момент някой чука на вратата. Ефи ме вика на вечеря.

Хубаво. Умирам от глад.

Влизаме в трапезарията и заварваме Пийта, Цина и Порша на балкона, от който се разкрива гледка към Капитола. Радвам се да видя стилистите, особено след като чувам, че ще дойде и Хеймич. Всяка вечеря, където почетните места се падат само на Ефи и Хеймич, е обречена на провал. Освен това, целта в случая не е да ядем, а да планираме стратегията си — нещо, в което Цина и Порша вече са доказали колко са ценни.