Сюзан Колинс - Възпламеняване

През онзи ден правихме онова, което винаги сме правили. Закусихме. Ходихме на лов, ловихме риба и набрахме растения. Говорехме за различни хора от града. Но не и за нас, за новия му живот в мините, за времето, което аз прекарах на арената. Само за други неща. Мисля, че когато стигнахме до пролуката в оградата, която е най-близо до „Таласъма“, вече наистина вярвах, че нещата могат да бъдат същите. Че можем да продължим като преди. Дадох целия дивеч на Гейл да го размени срещу продукти, тъй като сега ние вкъщи имахме толкова много храна. Казах му, че колкото и да ми се иска, няма да го придружа до „Таласъма“, защото майка ми и сестра ми не знаят, че съм отишла в гората и ще се тревожат. После изведнъж, докато предлагах да поема всекидневното залагане на примките, той взе лицето ми в ръцете си и ме целуна.

Бях напълно неподготвена. Бихте си помислили, че след всичките часове, които прекарах с Гейл — докато го гледах как говори, как се смее и се мръщи — устните му ще са ми напълно познати. Но не си бях представяла колко топли ще са те, когато ги притисне към моите. Или как тези ръце, които умееха да залагат най-сложни примки, така лесно ще ме уловят в капан. Мисля, че от дъното на гърлото ми се изтръгна някакъв звук и смътно си спомням как пръстите ми, плътно прибрани, се облегнаха на гърдите му. Тогава той ме пусна и каза: „Трябваше да направя това. Поне веднъж“. И си отиде.

Слънцето вече залязваше и семейството ми щеше да се тревожи, но аз седнах на едно дърво до оградата. Опитах се да реша как се чувствам заради целувката, дали ми беше харесала или ми беше неприятно, но всичко, което всъщност си спомнях, беше натискът на устните на Гейл върху моите и миризмата на портокали, която още се усещаше по кожата му. Беше безсмислено да я сравнявам с многобройните целувки, които си бях разменила с Пийта. Още не бях решила дали някоя от тях се брои. Накрая се прибрах вкъщи.

През онази седмица се занимавах с примките и се отбивах да оставя месото на Хейзъл. Но се видях с Гейл чак в неделя. Бях си подготвила цялата тази реч, за това как не искам интимен приятел и как никога не съм планирала да се омъжвам, но в крайна сметка тя не ми потрябва. Гейл се държеше, сякаш целувката никога не се е случвала. Може би чакаше аз да кажа нещо. Или да го целуна в отговор. Вместо това аз също се преструвах, че нищо не се е случило. Но то се беше случило. Гейл беше разрушил някаква невидима бариера между нас и, заедно с нея, всяка надежда да подновим старото си, нормално приятелство. Колкото и да се преструвах, никога не можех да гледам устните му по съвсем същия начин.

Всичко това преминава светкавично през ума ми, когато, непосредствено след заплахата му да убие Гейл, президентът Сноу приковава поглед в мен. Колко глупава съм била да мисля, че щом се прибера у дома, Капитолът вече няма да се занимава с мен! Наистина не знаех за потенциалните бунтове. Но знаех, че са ми ядосани. И вместо да действам с изключителното внимание, което изискваше ситуацията, какво направих аз? От гледна точка на президента, бях пренебрегнала Пийта и бях показала на целия окръг, че предпочитам да съм с Гейл. С поведението си бях дала ясно доказателство, че се подигравам с Капитола. С лекомислието си бях изложила на опасност Гейл и семейството му, моето семейство и Пийта.

— Моля ви, не правете нищо на Гейл — прошепвам аз. — Той ми е само приятел. Приятел ми е от години. Между нас няма нищо друго. Освен това, сега всички мислят, че сме братовчеди.

— Интересува ме единствено как това се отразява на връзката ти с Пийта, а оттам и как се отразява на настроението в окръзите — казва той.

— По време на турнето ще е същото. Ще бъда влюбена в него, точно както бях…

— Точно както си — поправя ме президентът Сноу.

— Точно както съм — потвърждавам аз.

— Само че ще трябва да се представиш още по-добре, ако искаме да предотвратим бунтовете — казва той. — Това турне ще бъде единственият ти шанс да обърнеш хода на нещата.

— Знам. Ще го направя. Ще убедя всички в окръзите, че не съм предизвиквала Капитола, че съм била лудо влюбена — казвам.

Президентът Сноу се надига и попива пухкавите си устни със салфетка.

— Вдигни мерника по-високо, за да не пропуснеш целта.

— Какво искате да кажете? Как мога да се целя по-високо? — питам аз.

— Убеди мен — казва той. Пуска салфетката и взема книгата си. Не гледам към него, докато се отправя към вратата, затова трепвам, когато прошепва в ухото ми: — Между другото, знам за целувката. — После вратата хлопва зад гърба му.