Сюзан Колинс: Възпламеняване

Кимвам, защото от начина, по който го казва, е ясно, че Сенека Крейн е екзекутиран. Сега, когато между нас е само бюрото, миризмата на рози и кръв се засилва. В ревера на президента Сноу има роза, което обяснява откъде идва ароматът на цветя, но сигурно е генетично подсилен, защото никоя истинска роза не мирише толкова силно. Колкото до кръвта… не знам.

— При това положение нямахме друг избор, освен да позволим да изиграеш малкия си сценарий. А и беше много добра в ролята си на полудялата от любов ученичка. Напълно убеди хората в Капитола. За съжаление не всички повярваха на представлението ти — казва той.

По лицето ми сигурно се изписва недоумение и той го забелязва.

— Това, разбира се, не ти е известно. Ти нямаш достъп до информация за настроението в другите окръзи. В някои от тях хората възприеха малката ти хитрина с къпините като бунтарски, а не като любовен жест. А щом едно момиче не откъде да е, а точно от Окръг 12, може да отправи предизвикателство към Капитола и да му се размине безнаказано, какво ще им попречи и на тях да направят същото? — казва той. — Какво ще предотврати, да кажем, един бунт?

За момент се замислям върху последните думи. После осъзнавам цялото им значение:

— Имало е бунтове? — питам аз. Тази перспектива ме изпълва едновременно и с ужас, и с възторг.

— Още не. Но ще последват, ако не променим хода на събитията. А известно е, че бунтовете водят до революция. — Президентът Сноу разтрива едно място над лявата си вежда, точно същото място, където и аз получавам главоболие. — Имаш ли представа какво би означавало това? Колко хора ще умрат? В какви условия ще живеят останалите? Независимо какви проблеми може да има човек с Капитола, повярвай ми, като казвам, че ако той отпусне хватката си върху окръзите дори за малко, цялата система ще рухне.

Поразена съм от прямотата и дори искреността на тази реч. Сякаш главната му грижа е благоденствието на гражданите на Панем, когато всъщност едва ли нещо може да е по-далеч от истината. Не знам как дръзвам да изрека следващите думи, но ги изричам:

— Трябва да е много крехка и несигурна, щом шепа къпини могат да я сринат.

Настъпва продължителна пауза, докато той ме оглежда изпитателно. После казва само:

— Крехка е, но не в смисъла, в който ти предполагаш.

На вратата се чука и служителят от Капитола подава глава през вратата:

— Майка й пита дали искате чай.

— Да. Бих пил чай — казва президентът. Вратата се отваря по-широко и там стои майка ми, държаща поднос с порцеланов сервиз за чай, който донесла на Пласта, когато се омъжила. — Оставете го тук, ако обичате. — Той отмества книгата си в ъгъла на бюрото и почуква с пръсти в средата.

Майка ми слага подноса на бюрото. Върху него има порцеланов чайник, чаши, сметана, захар и чиния със сладки. Сладките са покрити с красива глазура от цветя в меки тонове. Само Пийта би могъл да направи такава.

— Каква приятна гледка. Знаете ли, странно е колко често хората забравят, че и президентите трябва да ядат — казва любезно президентът Сноу. Е, ако не друго, това явно поуспокоява майка ми.

— Искате ли да ви донеса нещо друго? Мога да приготвя нещо по-питателно, ако сте гладен — предлага тя.

— Не, това е достатъчно. Благодаря ви — казва той, с което явно я отпраща. Майка ми кимва, стрелва ме с бърз поглед и излиза. Президентът Сноу налива чай за двама ни и сипва в своя сметана и захар, после го бърка продължително. Усещам, че е казал каквото е искал да каже, и очаква да реагирам.

— Нямам намерение да правя бунт — казвам аз.

— Вярвам ти. Няма значение. Твоят стилист се оказа истински пророк в избора на тоалетите. Катнис Евърдийн, момичето, което гореше, ти запали искра и тази искра, ако не й обърнем внимание, може да прерасне в огнен ад, който ще унищожи Панем — казва той.

— Защо не ме убиете още сега? — изтърсвам аз, без да мисля.

— Публично? — пита той. — Това само ще налее масло в огъня.

— Измислете някакъв нещастен случай.

— Кой ще се хване на това? Не и ти, ако беше зрител.

— Тогава просто ми кажете какво искате да направя. И ще го направя — отговарям аз.

— Де да беше толкова просто. — Той вдига една от украсените с цветя сладки и я оглежда. — Прекрасно. Майка ти ли ги направи?

— Пийта. — И за пръв път усещам, че не мога да издържа на погледа му. Посягам към чая си, но го оставям отново, когато чувам, че чашата потраква върху чинийката. За да замажа положението, бързо вземам една сладка.

— Пийта. Как е любовта на живота ти? — пита той.