Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Този Кинг Конг изглежда умствено изостанал — отбелязах аз. — Как изобщо е влязъл в университета?

— В този университет няма приемен изпит.

Отборът на Кинг Конг се подреди в линия за атака. Най-добрият играч в другия отбор беше Джо Стейпън. Учеше за психоаналитик. Беше висок към метър и деветдесет, жилав и имаше кураж. Джо Стейпън и Кинг Конг се втурнаха един срещу друг. Стейпън се справи доста добре. Не се остави да го съборят. В следващото разиграване пак налетяха един срещу друг. Този път Джо отскочи и загуби малко терен.

— Мамка му — каза Плешко. — Джо започна да отстъпва.

В следващото разиграване Конг удари Джо още по-силно, завъртя го, вдигна го на рамо и го изтласка на пет-шест метра навътре в неговото поле.

— Отвратително! Този тип е пълен садист! — възмутих се аз.

— Ти мислиш ли, че е садист? — обърна се Плешко към Балард.

— Мисля, че е шибан садист — съгласи се Балард.

При следващото разиграване Конг пак се нахвърли на най-дребното момче. Просто го блъсна, стовари се върху него и направо го смачка. Дребното момче не успя да стане известно време. Най-сетне седна на терена и хвана главата си с ръце. Май беше дотук. Аз се изправих.

— Да видим тази работа — казах.

— Покажи му на това копеле! — рече Плешко.

— Естествено — казах аз.

После излязох на игрището.

— Ей, момчета. Трябва ли ви играч?

Дребното момче успя да се изправи и напусна терена. Когато минаваше покрай мен, спря за малко:

— Недей да влизаш. Този тип иска да убие някого.

— Това е просто игра — казах аз.

Топката беше наша. Събрах се с Джо Стейпън и другите двама оцелели.

— Каква е тактиката? — попитах.

— Гледай да останеш жив и това е — каза Джо Стейпън.

— Кой бие?

— Май те — отвърна Лени Хил, който играеше в центъра.

Разделихме се. Джо Стейпън отстъпи назад, за да чака топката. Аз стоях и гледах Конг. Никога не го бях виждал в университета. Сигурно се навърташе само край мъжкия кенеф в съблекалните. Приличаше на нещо, което обича миризмата на лайна. Приличаше и на нещо, което се храни с човешки зародиши.

— Готови! — извиках.

Лени Хил се изправи над топката. Аз погледнах към Конг:

— Казвам се Ханк. Ханк Чинаски. Журналистика.

Конг не отговори. Просто ме погледна в отговор. Кожата му беше мъртвешки бледа. В очите му нямаше нито блясък, нито живот.

— Ти как се казваш? — попитах го.

Той продължи да ме гледа, без да отговори.

— Какво има? Малко плацента ти е заседнала между зъбите?

Конг бавно вдигна дясната си ръка. После я протегна напред и ме посочи с пръст. Накрая я отпусна обратно.

— Я го духай бе — казах аз. — Това пък какво беше?

— Хайде, нека да играем футбол — обади се един от съотборниците на Конг.

Лени се наведе над топката и я вкара в игра. Конг се затича право към мен. Някак си не можах да го фокусирам. Видях само трибуните, няколко дървета и част от сградата на химическия факултет, които се разтресоха, когато той се блъсна в мен. Повали ме по гръб и после направи едно кръгче около мен, като размахваше ръцете си като крила. Успях да стана, но малко ми се виеше свят. Първо ме нокаутира Бекър, а сега тази садистична маймуна. Миришеше лошо, направо вонеше, и беше истински кучи син от ада.

Стейпън беше успял да направи непълен пас. Нашият отбор се събра.

— Имам една идея — казах аз.

— Каква? — попита Джо.

— Аз ще хвърлям топката. Ти блокирай.

— Нека да не променяме схемата — възрази Джо.

Разделихме се. Лени се наведе над топката и я вкара в игра, като подаде на Стейпън. Конг пак се затича към мен. Наведох се с рамо напред и се втурнах да го пресрещна. Но той беше прекалено силен. Отскочих от него, изправих се и точно в този момент Конг ме настигна и заби рамо в корема ми. Паднах. Успях да скоча веднага, но никак не ми се ставаше. Имах проблеми с дишането.

Стейпън беше направил последен къс пас и отбелязахме точка. Три за нас. Този път не се нареждахме в линията. Топката беше вкарана в игра и двамата с Конг се затичахме един срещу друг. В последния миг скочих във въздуха, за да го ударя с цялата си тежест. Блъснах го във врата и главата и успях да го съборя. Докато падаше, го изритах с всичка сила и го улучих точно по брадичката. И двамата се свлякохме на терена. Аз станах пръв. Когато Конг се надигна от земята, отстрани на лицето му имаше червено петно, а от ъгъла на устата му капеше кръв. Изтичахме обратно до местата си.

Стейпън беше направил непълен пас. Четири за нас. Стейпън се засили няколко крачки, за да ритне топката. Конг отстъпи назад, за да пази своя защитник. Защитникът успя да улови топката във въздуха и двамата се втурнаха напред към нашето поле, като Конг водеше, за да разчиства пътя. Хукнах срещу тях. Конг очакваше нов сблъсък във въздуха. Но този път аз се хвърлих на земята и го подсякох в глезените. Той падна много лошо, право по лице на земята. Не успя да се надигне, а лежеше зашеметен, с разперени ръце. Изтичах и приклекнах до него. Хванах го отзад при тила, здраво. Стиснах го за врата и силно забих коляно в гръбнака му.