Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Винаги ли имаш такова нещо в шкафчето? — попита той.

— Гледам да имам.

— Слушай, довечера не съм на работа. Искаш ли да дойдеш да те запозная с едни хора?

— Хората не ме кефят много.

— Тези са различни.

— Така ли? И къде да дойда? У вас?

— Не. Чакай, ще ти напиша адреса…

Той започна да пише на едно листче.

— Добре де, Бекър, с какво се занимават тези хора?

— Пият — каза той.

Прибрах листчето в джоба си…

Същия ден след вечеря прочетох разказа на Бекър. Беше хубав и ме хвана яд. Разказваше се как нощно време карал велосипед и после занесъл телеграма на една красива жена. Пишеше обективно и ясно, честно и стегнато. Бекър твърдеше, че се е повлиял от Томас Улф, но не викаше и не преувеличаваше, както прави Улф. И при него имаше чувства, но не бяха подчертани с неонови светлини. Бекър умееше да пише, по-добре от мен.

Родителите ми бяха купили пишеща машина и аз бях пробвал няколко разказа, но винаги излизаха много горчиви и груби. Не че това е толкова лошо, но разказите сякаш просеха за внимание и нямаха собствена енергия. Моите разкази бяха по-мрачни от разказа на Бекър и по-странни от него, но не ставаха. Е, един-два ставаха — поне за мен — но те по-скоро бяха попаднали в целта случайно, а не заради автора. Бекър очевидно беше по-добър. Може би трябваше да се пробвам с живопис.

Изчаках родителите ми да заспят. Баща ми винаги хъркаше много силно. Когато започна да хърка, отворих прозореца на моята стая и се измъкнах в храстите навън. Така излязох на алеята на съседите, после бавно тръгнах в тъмното. Изкачих се по „Лонгуд“ до Двайсет и първа улица, завих надясно и се качих по „Уествю“ до края на маршрута на трамвай W. Там пуснах жетона в дупката, отидох в задния край на трамвая и си запалих цигара. Ако приятелите на Бекър поне малко приличаха на неговия разказ, се очертаваше страхотна вечер.

Докато намеря адреса на улица „Бийкън“, Бекър вече беше пристигнал. Приятелите му се бяха събрали в кухнята. Запознахме се. Те се казваха Хари, Лейна, Гобълс, Пръдльо, Маршбърд, Елис, Кучето и Касапина. Всички седяха около масата в кухнята. Хари имаше някаква законна работа, така че само той и Бекър не бяха безработни. Лейна беше жена му, а Гобълс беше тяхното детенце, което седеше на бебешки стол. Лейна беше единствената жена в компанията. Когато ни запознаха, тя ме погледна право в очите и се усмихна. Всички бяха млади, слаби и пафкаха ръчно свити цигари.

— Бекър ни разказа за теб — каза Хари. — Твърди, че си писател.

— Имам пишеща машина.

— Искаш ли да напишеш за нас? — попита Пръдльо.

— По-скоро ми се пие нещо.

— Чудесно. Ще си направим състезание. Имаш ли пари? — попита той.

— Два долара…

— Добре, значи входът е два долара. Всички да залагат! — каза Хари.

Станаха общо осемнайсет долара. Парите изглеждаха добре, събрани заедно на масата. Появиха се бутилка и чаши за шотчета.

— Бекър ни каза, че се мислиш за много як. Як ли си наистина?

— Аха.

— Е, ще видим…

Лампата в кухнята беше много ярка. В бутилката имаше чисто уиски. Беше тъмножълто на цвят. Хари напълни чашите. Бяха прекрасни. Устата ми, гърлото ми нямаха търпение. Чуваше се радио. Някой пееше: „О, Джони, о Джони, как ме любиш ти!“

— До дъно! — нареди Хари.

Просто нямаше начин да загубя. Можех да пия от сутрин до вечер. Винаги можех да пия още.

Гобълс също си имаше миниатюрна чашка. Когато ние надигнахме чашите и ги пресушихме, той също си взе чашката и я изпи. Всички смятаха, че това е много смешно. Според мен не беше толкова смешно, че едно тъй малко детенце пие алкохол, но не се обадих.

Хари отново напълни чашите.

— Прочете ли разказа ми, Ханк? — попита Бекър.

— Аха.

— Хареса ли ти?

— Добър е. Вече си готов. Сега само трябва да извадиш късмет да те публикуват.

— До дъно! — нареди Хари.

Нямаше проблем с втория рунд, всички обърнахме чашите, включително и Лейна.

Хари ме погледна:

— Обичаш ли да ти го слагат отзад, Ханк?

— Не.

— Е, ако ти се прииска, Кучето е насреща.

Кучето беше два пъти по-едър от мен. Светът е ужасно място. Всеки път, когато се огледаш, има поне по един тип, който може да те пребие, без да си поема въздух.

Погледнах към Кучето:

— Здрасти, братче!

— Братче, гъза ми — каза той. — Гледай да гаврътнеш и следващото.

Хари пак наля. Този път обаче пропусна Гобълс на бебешкото столче, което ме успокои малко. И така, всички вдигнахме чашите и ги изпихме. После Лейна се отказа.

— Някой трябва да почисти и да вдигне Хари за работа утре сутринта — обясни тя.