Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Америка е великата страна на неограничените възможности и всеки мъж или жена, който наистина го поиска, може да стане…

— Мияч на чинии — обадих се аз.

— Кучкар — каза Джими.

— Крадец — добавих аз.

— Боклукчия — продължи той.

— Санитар в лудница.

— Америка е дръзка страна, построена от смелите… Обществото ни е символ на успеха.

— Успех на върхушката за сметка на всички останали — обади се Джими.

— … на справедливостта, и всички, които потърсят тази мечта в края на звездния си път, ще намерят…

— Едно голямо лайно — предложих аз.

— … и мога да кажа, без всякакво съмнение, че точно випуск хиляда деветстотин трийсет и девета, завършил по-малко от десетилетие след началото на нашата ужасна национална депресия, точно този випуск на трийсет и девета е по-благословен с кураж, талант и любов от всеки друг випуск, който съм имал удоволствието да изпратя!

Майките, бащите и роднините избухнаха в аплодисменти; някои от учениците се присъединиха към тях.

— Випуск хиляда деветстотин трийсет и девета, аз се гордея с вашето бъдеще и съм сигурен във вашето бъдеще! А сега ви изпращам на вашето велико приключение!

Повечето от учениците отиваха право в Калифорнийския университет, където нямаше да им се наложи да работят поне още четири години.

— И ви изпращам с молитви и благословии!

Отличниците първи получиха дипломите си. Излизаха най-отпред, за да си ги вземат. Излезе и Ейб Мортенсън. Взе си дипломата. Аз изръкоплясках.

— А с него какво ще стане? — попита Джими.

— Счетоводител във фабрика за авточасти. Някъде близо до Гардина, щата Калифорния.

— Работа за цял живот… — каза Джими.

— И жена за цял живот — добавих аз.

— Ейб никога няма да бъде нещастен…

— Или щастлив.

— Ще бъде покорен човек…

— Капут.

— Задръстен…

— Скапаняк.

Когато оправиха отличниците, подхванаха нас. Не се чувствах удобно. Идеше ми да си изляза. Извикаха името ми:

— Хенри Чинаски!

— Общественик — подхвърлих на Джими.

Качих се на подиума, прекосих го, взех си дипломата и стиснах ръката на директора. Неговата беше хлъзгава като вътрешната страна на мръсен тиган, в който са пържили риба. (Две години по-късно щеше да бъде изобличен, че присвоява средства от училищния фонд; щеше да му бъде предявено обвинение, да бъде осъден и тикнат в затвора.)

На връщане минах покрай Мортенсън и другите отличници. Той се озърна и ми показа среден пръст, но така, че само аз да го видя. Това ми дойде като удар под кръста. Изобщо не го очаквах.

Върнах се и седнах обратно при Джими.

— Мортенсън ми показа среден пръст!

— Стига бе!

— Копелето мръсно! Развали ми деня! Иначе беше гола вода, а сега съвсем се осра!

— Не мога да повярвам, че ще посмее да ти покаже среден пръст.

— Това не е в негов стил. Мислиш ли, че някой се е заел да го обучава?

— Вече не знам какво да мисля.

— Не може да не знае, че мога да го счупя от бой, без дори да си поема дъх!

— Ами счупи го!

— Но той вече спечели, не разбираш ли? Защото успя да ме изненада!

— Просто трябва да го нариташ малко.

— Нали знаеш, че тоя нещастник не е научил нищо от всичките учебници? Аз съм сигурен, че в тях няма нищо, защото прочетох всяка четвърта страница.

— Джими Хачър! — извикаха и него.

— Свещеник — каза ми той.

— Птицевъд — рекох аз.

Джими стана и отиде да си вземе дипломата. Аз шумно го аплодирах. Всеки човек, който беше способен да живее с майка като неговата, заслужава аплодисменти. Той се върна, седна и двамата продължихме да зяпаме как златните момчета и момичета отиват да си вземат дипломите.

— Не можем да ги обвиняваме, задето са богати — отбеляза Джими.

— Аз не ги обвинявам. Обвинявам шибаните им родители.

— И родителите на родителите им — добави Джими.

— Да, всъщност нямам нищо против да взема новите им коли и хубавите им приятелки и изобщо няма да ми пука за социалната справедливост.

— Аха — съгласи се Джими. — Предполагам, че повечето хора се замислят за социалната несправедливост само когато им дойде до главата.

Златните момчета и момичета продължиха да маршируват по подиума. Аз седях и се чудех дали да фрасна Ейб или не. Представях си как се търкаля по тротоара с шапката и пелерината си, паднал свидна жертва на моя десен прав, а всички хубави момичета пищят и си мислят: „Господи Боже, този Чинаски сигурно е същински звяр в леглото!“

От друга страна, Ейб беше гола вода. Почти прозрачен беше. Нямаше да бъде никакво геройство да го фрасна. Отказах се. Веднъж вече му бях счупил ръката и родителите му в крайна сметка не бяха осъдили моите. Но ако му счупех и главата, със сигурност щяха да го направят. Щяха да ошушкат баща ми до последния цент. Не че имах нещо против. Беше ми жал за майка ми, защото тя щеше да страда, и то глупаво — безсмислено, без причина.