Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Хайде, пий още бира. А има ли някой, дето й яде лайната?

— Не говори така.

Довърших бирата, която държах, и хвърлих кутийката в другия край на стаята.

— Тук ми харесва. Ще взема да се преместя да живея при вас.

Отидох до хладилника и донесох още шест бири.

— Аз съм яко копеле — обясних. — Имаш късмет, че ти позволявам да се мотаеш край мен.

— Ние сме приятели бе, Ханк.

Бутнах една бира под носа му.

— Хайде, пий!

Отидох до банята да пикая. Вътре много си личеше, че е подреждана от жена — хавлии с ярки цветове и розово килимче на пода. Дори тоалетната чиния беше розова. Тя сядаше на нея с голямото си бяло дупе и се казваше Клер. Погледнах девствения си кур.

— Аз съм истински мъж — рекох си. — Мога да пребия всеки.

— Искам да ползвам банята, Ханк… — каза Джим на вратата.

Влезе вътре. Чух го да повръща.

— О, мамка му… — изругах и си отворих още една бира.

След няколко минути Джим излезе и седна на един стол. Беше много пребледнял. Аз бутнах една кутийка под носа му.

— Давай, пий! Бъди мъж! Открадна я като истински мъж, сега я изпий като истински мъж!

— Остави ме да си почина малко.

— Пий бе!

Седнах на дивана. Беше готино да се напиваш. Реших, че винаги ще се напивам. Напиването правеше така, че нищо да не е очевидно, а ако човек достатъчно често се разграничава от очевидното, може би има шанс самият той да не стане очевиден.

Погледнах към Джими.

— Пий бе, боклук.

Довърших бирата си и метнах кутийката в другия край на стаята.

— Хайде, момчето ми, разправи ми още нещо за майка си. Какво ти каза за онзи, на когото е пикала в устата в банята?

— Каза, че всяка минута на света се ражда по един нов глупак.

— Джим?

— Какво?

— Пий бе. Бъди мъж!

Той надигна бирата си. После хукна към банята и пак започна да повръща. След малко излезе и пак седна на стола. Не изглеждаше никак добре.

— Май трябва да легна — изпъшка.

— Джими — казах му аз, — ще взема да изчакам майка ти да се прибере.

Джими се изправи и тръгна към спалнята.

— А когато се прибере, ще взема да я изчукам, Джими.

Той не ме чу. Просто си влезе в спалнята.

Аз отидох до кухнята и се върнах с още бира.

Седях, пиех бира и чаках Клер да се върне. Къде се мотаеше тази курва, да му се не види? В моята къща не се допускаха такива неща. Аз държах на дисциплината.

Станах и отидох до спалнята. Джим беше проснат по лице на леглото, с дрехите и обувките. Погледах го и излязох.

Е, беше ясно, че това момче не държи на пиене. Клер имаше нужда от истински мъж. Седнах и си отворих още една бира. Отпих яка глътка. На масичката в хола намерих пакет цигари и си запалих една.

Не знам още колко бири изпих, докато чаках Клер да се прибере, но най-сетне чух как в ключалката се завъртя ключ и вратата се отвори. Ето я Клер, със страхотното тяло и русата коса. Страхотното й тяло беше покачено на високи токове и леко се олюляваше. Нито един художник не би си представил нещо по-хубаво. Дори стените я заглеждаха, когато минаваше покрай тях, както и лампите, столовете и килима. Беше вълшебна. Как стоеше там само…

— Какво става тук, по дяволите? Кой си ти?

— Клер, ние се познаваме. Аз съм Ханк. С Джими сме приятели.

— Изчезвай веднага!

Аз се засмях:

— Не, сладурче, аз смятам да се нанеса при теб. Ще си живеем двамката!

— Къде е Джими?

Тя изтича в спалнята, после се върна.

— Дрисльо малък! Какво става тук?

Аз си взех цигара и я запалих. Ухилих се широко и казах:

— Отива ти да си ядосана…

— Ти си един малък пикльо, който се е напил с бира. Върви си вкъщи.

— Седни, сладурче. Изпий една бира.

Клер седна. Бях много изненадан, че го направи.

— Ти учиш в „Челси“, нали? — попита тя.

— Аха. С Джим сме приятели.

— Ти си Ханк.

— Да.

— Той ми е разказвал за теб.

Подадох на Клер кутия бира. Ръката ми трепереше.

— Пийни си, сладурче.

Тя отвори бирата и отпи.

Погледнах Клер, надигнах бирата си и на свой ред отпих. Беше масивна жена, като Мей Уест, и носеше тясна рокля като нея, която подчертаваше широките й хълбоци и едрите й бедра. И гърдите. Гърдите й бяха страховити.

Клер кръстоса великолепните си крака и полата й малко се вдигна. Краката й бяха пълни и златисти, а чорапите им прилягаха като втора кожа.

— Познавам майка ти — заяви тя.

Довърших бирата си и я оставих на пода, до краката си. После си отворих нова, отпих от нея и погледнах към Клер, като направо не знаех къде да я гледам — в гърдите, в краката или в умореното лице.