Чарлз Буковски - Всичко на масата

— Познаваш ли Лили Фишман? — попита Пийт, докато вървяхме с кофата.

— О, да, да.

— А знаеш ли, че не е девствена?

— Ти откъде знаеш?

— Тя ми каза.

— Кой я е отворил?

— Баща й.

— Хмммм… Е, не може да го вини човек.

— Лили чула отнякъде, че имам голям кур.

— Нищо чудно, цялото училище знае.

— Ами сега Лили го иска. Твърди, че ще се справи с него.

— Ти ще я разкъсаш на парчета, бе.

— Точно така. Но тя въпреки това иска.

Оставихме кофата и се зазяпахме в някакви момичета, които седяха на една пейка. Пийт отиде до пейката. Аз останах до кофата. Пийт се доближи до едно от момичетата и прошепна нещо на ухото й. Тя започна да се кикоти. Пийт се върна до кофата. Двамата я вдигнахме и се отдалечихме.

— Готово — каза той. — Днес следобед в четири часа. Ще разкъсам Лили на парчета.

— Честно?

— Нали знаеш онази счупена кола в двора, на която Поп Фарнсуърт извади мотора?

— Аха.

— Ами преди да изтеглят тази шибана кола оттам, ще я използвам вместо спалня. Ще вкарам Лили на задната седалка.

— Някои хора са родени с късмет — отбелязах.

— Надървям се само като си го представя — каза Пийт.

— Аз също, а дори няма да еба.

— Обаче има един проблем — добави Пийт.

— Не можеш да свършиш?

— Не, не е това. Трябва ми пазач. Трябва някой да стои и да гледа дали е чисто.

— Така ли? Ами, виж, аз мога да го направя.

— Честно? — попита Пийт.

— Естествено. Обаче ни трябва още един човек, за да можем да наблюдаваме и в двете посоки.

— Добре. Имаш ли някого предвид?

— Плешко.

— Плешко ли? Мамка му, той е нищо и половина.

— Е, да, обаче е стабилен.

— Добре. Значи ще се видим в четири.

— Ще бъдем там.

В четири следобед се срещнахме с Пийт и Лили до колата.

— Здравейте! — каза Лили.

Изглеждаше готова. Пийт пушеше цигара. Изглеждаше отегчен.

— Здрасти, Лили — рекох аз.

— Здрасти, мила Лили — каза Плешко.

На съседния терен някакви момчета играеха на футбол с докосване, но така беше още по-добре, защото имахме някакво прикритие. Лили се въртеше насам-натам, дишаше тежко и гърдите й се повдигаха и спускаха.

— Ами добре тогава — заяви Пийт и хвърли цигарата. — Хайде да се запознаем, Лили.

Той отвори задната врата на колата, поклони се и Лили влезе. Пийт също влезе след нея, свали си обувките, панталоните и гащите. Лили погледна надолу и видя парчето, което висеше между краката на Пийт.

— О, Боже — изохка тя. — Не знам…

— Хайде, сладурче — каза Пийт. — Никой не е вечен.

— Ами добре тогава…

Пийт надзърна през прозореца:

— Ей, момчета! Гледате ли дали е чисто?

— Да, Пийт — отвърнах аз. — Гледаме.

— Гледаме — повтори Плешко.

Пийт вдигна полата на Лили догоре. Над чорапите, които стигаха до коленете й, се видя бяла плът. Освен това се виждаха и гащичките й. Велико.

Пийт прегърна Лили и я целуна. После се отдръпна от нея.

— Курва такава! — каза.

— Говори ми хубави неща, Пийт!

— Мръсна курва! — повтори той и здравата я зашлеви през лицето.

Тя започна да хлипа.

— Пийт… недей…

— Млъкни, путко!

Пийт започна да й дърпа гащичките. Никак не му беше лесно. Гащичките й бяха много тесни, защото задникът й беше много голям. Накрая Пийт ги дръпна рязко, те се скъсаха и той ги свлече по краката и над обувките й. Хвърли ги на пода на колата. После започна да си играе с путката й. Играеше си с путката й и не спираше да я целува. След малко се облегна на седалката на колата. Беше му станал само наполовина.

Лили го погледна.

— Ти какво, да не си педал?

— Не, не е това, Лили. Просто си мисля, че тези момчета не гледат дали е чисто, а гледат нас. Не искам да ни олепят тук.

— Чисто е, Пийт! — казах аз. — Гледаме!

— Гледаме! — повтори и Плешко.

— Не им вярвам — заяви Пийт. — Единственото, което гледат, е твоята путка, Лили.

— Бъзльо! Такова голямо парче, а не ти става!

— Страх ме е да не ни олепят, Лили.

— Знам какво да направя — каза тя.

Лили се наведе и облиза кура на Пийт с език. Облиза чудовищната му глава. После го лапна.

— О, Лили… Божичко… — каза Пийт. — Обичам те… Лили, Лили, Лили… о, о, ооо, ооооо…

— Хенри! — изкрещя Плешко. — ГЛЕДАЙ!

Погледнах. Право към нас през игрището тичаше Уагнър, след него момчетата, които играеха футбол с докосване, а след тях — и някои от хората, които ги бяха гледали как играят — и момчета, и момичета.

— Пийт! — изкрещях аз. — Идва Уагнър с петдесет души!

— Мамка му! — възкликна Пийт.