Чарлз Буковски - Всичко на масата

А Ред Къркпатрик казваше:

— Тая направо го убива от ебане.

Един следобед отидох на училище, а мястото на Хари Уолдън беше празно. Предположих, че както обикновено е отишъл да ебе. Но после слуховете тръгнаха от чин на чин. Аз винаги последен разбирах за всичко. И най-сетне ми казаха: Хари Уолдън се самоубил. Предишната вечер. Госпожица Гредис все още не знаеше. Погледнах към неговото място. Повече никога нямаше да седи там. Всичките му шарени дрехи бяха отишли по дяволите. Госпожица Гредис свърши с проверката на класа. Дойде, седна на първия чин и кръстоса крака. Днес чорапите й бяха по-светли отвсякога. Полата й беше вдигната чак до бедрата.

— Нашата американска култура — започна тя — е обречена да бъде велика. Английският език, който досега беше толкова ограничен и формализиран, ще бъде преразгледан и подобрен. Нашите писатели ще пишат на език, който наистина ще може да се нарече „американски“…

Чорапите на госпожица Гредис бяха почти с телесен цвят. Все едно изобщо нямаше чорапи и седеше пред нас гола, но тя не беше, а само се преструваше, че е така, от което нещата ставаха още по-хубави.

— Все повече и повече ние ще откриваме нашите собствени истини и собствения си начин да говорим за тях, и този нов глас няма да бъде заглушен от древна история, овехтял морал, мъртви и изсъхнали мечти…

— Бум, бум, бум, бум…

Кърли Уагнър, учителят по физическо, беше вдигнал мерника на Морис Московиц. Беше след часовете и заедно с десетина момчета от моя клас чухме за това и излязохме зад физкултурния салон, за да гледаме. Уагнър обясни правилата:

— Ще се бием, докато някой от двамата не извика, че се предава.

— Няма проблеми — каза Морис.

Морис беше висок и слаб, леко тъп и нито се отваряше много, нито тормозеше някого.

Уагнър се обърна към мен:

— А след като свърша с този, ти си наред!

— Аз ли, тренер?

— Да, ти, Чинаски.

Аз му се озъбих.

— Ще ви накарам да ме уважавате, момчета, дори ако се наложи да ви отупам един по един!

Уагнър беше бойно копеле. Постоянно правеше кофички на успоредката или кълбета на пътеката, или пък тичаше обиколки на пистата. Имаше каубойска походка, но освен това имаше и бирено шкембе. Най обичаше да застане пред някого и да го гледа продължително, все едно гледа лайно. Не знам какъв му беше проблемът. Ние му бяхме проблемът. Според мен той си мислеше, че всички до един чукаме момичетата като луди, и тази мисъл не му даваше мира.

Двамата започнаха да се бият. Уагнър знаеше това-онова. Навеждаше се, извиваше се, имаше бързи крака, спазваше дистанция и издаваше тихи съскащи звуци. Биваше си го. Успя три пъти поред да удари Московиц с ляв прав. Московиц пък само стоеше срещу него с отпуснати ръце. Не разбираше нищо от бокс. После Уагнър успя да му забие един десен в челюстта.

— Мамка му! — каза Морис и отвъртя едно дясно кроше, но Уагнър се наведе под ръката му.

После бързо контрира с един десен и един ляв в лицето на Московиц. От носа на Морис потече кръв.

— Мамка му! — повтори той и взе да удря по-сериозно.

И да улучва. Ударите се чуваха ясно, когато отекваха в главата на Уагнър. Уагнър се опитваше да контраатакува, но неговите удари просто не бяха толкова силни и яростни като тези на Московиц.

— Мамка му и прасе! Смачкай го, Мори!

Московиц беше роден за боксьор. Той заби един ляв ъперкът в биреното шкембе на Уагнър, Уагнър се задави и падна. Падна на колене. Лицето му кървеше. Беше отпуснал брадичка на гърдите си и май се канеше да повърне.

— Предавам се — каза Уагнър.

Оставихме го зад физкултурния салон и тръгнахме след Морис Московиц. Той беше новият ни герой.

— Мамка му, Мори, ти трябва да станеш професионален боксьор!

— Не, няма начин, още съм само на тринайсет.

Отидохме зад работилницата по трудово обучение и седнахме на стъпалата. Някой запали цигари и ние започнахме да ги въртим.

— Той защо ни мрази? — попита Мори.

— Мамка му, Мори, не знаеш ли? Защото завижда! Мисли си, че чукаме момичетата!

— Ами, аз дори не съм се целувал с момиче.

— Честно ли бе, Мори?

— Честно.

— Трябва да пробваш да чукаш някоя през дрехите, Мори, много е готино!

Точно тогава Уагнър мина покрай нас. Попиваше лицето си с носната си кърпа.

— Ей, тренер! — извика едно от момчетата. — Кога ще има реванш?

Той спря и ни погледна:

— Момчета, веднага изгасете тези цигари!

— А, не, тренер, няма да стане! Ние се кефим да пушим!

— Ако искаш, ела тук, тренер, и ни накарай да си изгасим цигарите!